Ракурс

Хенри Чарлз Буковски е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си циничен език, любовта си към обществените низини и безразборния си личен и професионален живот.

Днес се навършват 95 години от рождението му.

Роден е на 16 август 1920 в Андернах на Рейн, Германия, кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му, Катерина Фет, е германка, а баща му, Хенри Буковски - американски военнослужещ от полски произход.

През 1922 г. семейството се премества в Лос Анджелис, Калифорния.
Детството на Буковски е трудно. Баща му не пие, но редовно бие сина си, крещи му и упражнява всякакъв тормоз върху него.

След училище Буковски следва журналистика в Лос Анджелис, от това време датират и първите му литературни опити.
Много години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора (заради пиянство) и в психиатрия. 
През 1955 г. започва да пише стихове. В края на 1955 г. се жени за Барбара Фрай, с която се развежда 3 години по-късно.
Барбара, която произхожда от заможно семейство, е писателка и едновременно с това издателка на малко списание за литература – „Harlequin“.

В началото на 1958 г. Буковски започва работа в пощите, . Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа „Поща“ (оригинално заглавие: „Post Office“).

В началото на 60-те години Буковски публикува стихотворения в списанията „Outsider“ и „Open City“.

Докато работи в пощата, води седмична колонка в „Open City“. Една част от разказите са издадени по-късно във формата на книга, озаглавена „Записките на стария мръсник“.

През 1969 г. Буковски напуска пощата и се опитва да се издържа само от писателската си дейност.

В началото на 70-те години Буковски има афера с Линда Кинг. За връзката си с Линда Буковски пише в романа си „Жени“ .
Буковски умира от левкемия на 73 години през март 1994 г. в Сан Педро, Калифорния.

Буковски е страстен почитател на класическата музика (любим композитор му е Густав Малер), комарджия и алкохолик.

Като литературни образци приема Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Достоевски, Кафка. 

Буковски не е най-прочутият автор в Америка, но за мнозина той е мит и култ. В Европа е приеман изключително добре.

По сценарий на Буковски е сниман филмът „Barfly“ с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбет Шрьодер, за който да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола.

През 2005 излиза филмът по едноименната книга на Буковски „Factotum“ с Мат Дилън и Лили Тейлър в главните роли.

За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност...“. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш.
Най-добре произведенията му описва един коментар на в. „Обзървър“: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.“

Цитати от Буковски:

„Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.”

„Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.”

„Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.”

„Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.”

„Добрият писател знае кога да не пише.”

„Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.”