Незабравимата Катя Паскалева в емблематичната си роля в "Козият рог" на Методи Андонов
17 ноември 2015, вторник
Ракурс
"Великите жени винаги имат тайни и техните тайни са повече от тайните на великите мъже”, каза Георги Тошев, автор на проекта, с който отбелязваме 70-годишнината от рождението на голямата актриса.
Директорът на НДК Мирослав Боршош приветства екипа, реализирал серията от проекти в памет на Катя Паскалева с думите: „За нас е изключителна чест да бъдем партньори и съпродуценти в поредицата от прояви, с които си спомняме за нея”, заяви той.
Националният дворец на културата ще отбележи 70-годишнината от рождението на голямата актриса Катя Паскалева с книга, изложба и филм, посветени на живота й.
Дворецът е копродуцент на серията инициативи, които ще разкрият непознатата страна от живота и личността на една от най-емблематичните и чувствителни фигури в българското кино.
В рамките на две седмици зрителите ще видят изложбата „Аз, Катя!”, която се открива на 26 ноември от 18:00 часа в НДК, филмът „Катя Паскалева. Последната роля”, копродукция на НДК и ШОРТКЪТ с премиера същия ден от 19:00 часа в кино Люмиер, и представянето на документалната книга-албум за актрисата на 5 декември от 17:00 часа в Литературен клуб „ПЕРОТО”.
В изложбата „Аз, Катя!” има непоказвани досега картини. 22 от тях са рисувани от актрисата, която дълго време е криела дори от близките си, че изобразителното изкуство е другият й голям талант.
Освен тях, ще бъде показана картината „Любов” на Георги Божилов-Слона, който е неин първи съпруг, както и нейн портрет, рисуван от Златю Бояджиев и част от колекцията на Боян Радев.
Новината за това бе съобщена на пресконференция от хората, които заедно с НДК посвещават филма, книгата и изложбата на Катя Паскалева.
Продуцент и автор на проекта е журналистът Георги Тошев, а за събирането на картините са съдействали фондация "Катя Паскалева”, Елена Жандова – актриса и близка приятелка на Катя, и Лъчезар Касабов - художник.
В изложбата ще видите още 12 портретни фотографии на актрисата, някои от които се показват за първи път, благодарение на Българската национална филмотека и Държавния архив.
Филмът „Катя Паскалева. Последната роля”, е режисиран от Ема Константинова и е част от програмата на "Киномания 2015".
В 60-минутната лента се разказва историята на звездата, която изгрява със знаменитата си роля в „Козият рог”. До края на живота си тя се снима в над 20 филма и прави десетки впечатляващи роли в театъра.
Издателство „Сиела”, издава документалната книга-албум за Паскалева.
„Този проект нямаше да бъде възможен, ако екипът на г-н Боршош не ме убеди да го продължа. Бях отчаян от чукането на врати, които все не се отварят и съм благодарен, че националното честване на 70-годишнината от рождението на тази неистова актриса ще се случи именно на територията на НДК”, каза авторът на проекта Георги Тошев.
"Великите жени винаги имат тайни и техните тайни са повече от тайните на великите мъже”, беше смелото заключение на автора, който се е докоснал до бележките й, в които има “чудовищна интимност, на каквато малко хора изобщо са способни”, беше откровен Тошев пред медиите.
Художникът Лъчезар Касабов от фондация „Катя Паскалева” сподели, че тя е била силно обичана, защото само един мъж, който обича една жена, може да я нарисува по този начин, визирайки картината “Любов”.
Филмът, книгата и изложбата, посветени на Катя Паскалева, вече има над 17 покани за гостувания в страната и чужбина след НДК - Пловдив, Варна, Велико Търново, Карлово, Казанлък, Берлин, Лондон, Париж...
Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но израства в Перник. В миньорския град баща й има много приятели сред гръцките емигранти, те пък създават свой самодеен театър. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Творческият ѝ път започва в Пазарджишкия театър. Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други. В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“. През 2002 г. след продължително боледуване умира в София.
Сподели в социалните мрежи