Ракурс

На 26 януари, четвъртък, от 18.00 ч.в Унгарския културен институт ще бъде открита фотоизложба „ПИКСЕЛИ – ФОТОСИ ОТ БУДАПЕЩА”.

Експозицията е по повод Международния възпоменателен Ден на холокоста – 27 януари.
Фотографски паралели ще имат Имре Кински и Ото Кайзер.

„Пиксели” е камерна изложба, паралелен подбор от снимките на Будапеща на Имре Кински (1901-1945) и Ото Кайзер (1953). Материалът, състоящ се от 28 черно-бели фотоса, поставя фотографиите на Будапеща от периода между двете световни войни на загиналия по време на Холокоста Кински редом с фотографиите на Будапеща от наши дни на съвременника ни Ото Кайзер, като реплика по отношение на настроение, ритмика, тематика.

Изложбата ще продължи до 20 февруари 2017 г.

Имре Кински (1901-1945)

Имре Кински, талантливият унгарски фотограф, очакващ своето откриване и признание. Докато чуждестранната специализирана литература поставя него и неговото незавършено заради Холокоста творчество редом с Брашаи, Кертес и Мохой-Над, в родината си той е почти неизвестен.

Кариерата на произлизащия от асимилирало се еврейско семейство на интелектуалци Имре Кински е прекършена от numerus clausus (ограничителна квота). Между двете световни войни обаче той успешно развива многостранния си талант като организатор и активен посредник на аматьорската фотография. В началото снима децата, семейството, средата си и по-тясната си родина – будапещенския квартал Зугло.

Новаторството на Кински се крие не в избора на теми, а в новия поглед на неговия специфичен език на формите, в композирането на предметните, уличните и битовите му фотографии, в боравенето със светлосенките, с особено внимание към напълно новаторската и нетрадиционна оптика „поглед отгоре”.

От началото на 1930-те години неговите фотографии, както и статиите му, свързани с фотографската техника и природните фотографии, излизат в специализираната литература, редовен сътрудник е на „Вашарнапи уйшаг”, „Бувар”, а от време на време публикува и в National Geographic и American Photography. Член основател е на Групата на модерните унгарски фотографи и организатор на успешната изложба „Дагер”, представяща 100-годишната история на фотографията, състояла се през 1937 година в будапещенската концертна зала „Вигадо”.

Съдбата на Имре Кински е специфичната съдба на унгарски евреин. Зад привидно идиличните градски и жанрови фотографии се проявява и все по-заплашителната обществена и политическа действителност на ежедневието. За последно е видян през януари 1945 година в една унгарска рота за принудителен труд, придвижваща се към лагера Заксенхаузен.

Ото Кайзер (1953)

Ото Кайзер е роден през 1953 година в малкото унгарско градче Папа. Завършвайки училище, се опитва да изучи тайните на фотографията в ателиетата на възрастни фотографи, но скоро малкият град се оказва тесен за него.

Във Филмовото студио в Будапеща изучава съзнателната употреба на осветлението и на играта на светлосенките. За да осигури препитанието си, работи към столични списания, където наред с фотографирането, се учи на книговезко майсторство.

През изминалите десетилетия работи като фоторепортер, графичен дизайнер и главен редактор, основава специализирано фотографско списание, многократно организира изложби "Унгарска журналистическа фотография". Издадени са близо четиридесет негови фотоалбума, главно за унгарски местности и градове, както и за представители на унгарската култура в страната и зад граница.


По време на дейността и изложбите си посещава близо петдесет държави, но колкото повече места по света опознава, толкова повече се привързва към местоживеенето си, към Будапеща. В архива му всеки ден се появяват нови и нови снимки от Будапеща. Често работи с писатели, поети, музиканти, с които изготвя есета, кратки филми, и тази междужанрова „дружба” води дотам, че преди няколко години посещава унгарски по произход творци, живеещи в далечни краища на света, за да им направи портрети.

С подкрепата на издателство „Александра” посещава близо двеста и петдесет творци в петнайсет страни заедно с постоянния си сътрудник, своята съпруга. Обикновено работи паралелно по няколко книги, понастоящем предстои издаването на сбирката му, разглеждаща унгарските архитектурни и предметни паметници от Карпатския басейн.

Самостоятелни изложби: Лондон, Щутгарт, Белград, Коложвар (Клуж-Напока, Румъния), Уйвидек (Нови Сад, Сърбия), Флоренция, Анкара, Любляна, Будапеща