Фото: сдружение "ЛУМЕН"
04 октомври 2020, неделя
Ракурс
Специална награда от галерия "Алтер Его - Ахтопол"- Поезия
За пета поредна година на 12 септември в Ахтопол бяха раздадени наградите за проза и поезия на Националния литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение “ЛУМЕН”.
До сега конкурсът се провеждаше в рамките на Есенните ахтополски празници “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”, но заради извънредната ситуация в страната провеждането на тазгодишното пето издание бе отложено за догодина.
Тричленно жури с председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова прегледа изпратените произведения и награди следните автори:
Категория „ПРОЗА”:
I - Майя Виткова-Косев; София
II - Юри Лазаров; София
III - Йохан Девлетян; Пловдив
Специална награда - Христо Илиев - Чарли; София
Специална награда от галерия "Алтер Его - Ахтопол" - Мария Петкова; Свищов
Категория „ПОЕЗИЯ”:
I - Женя Димова; Казанлък
II - Владислав Христов; Пловдив
III - Демир Демирев; с. Златно Поле
Специална награда - Кръстьо Раленков; Пловдив
Специална награда от галерия "Алтер Его - Ахтопол" - Ненчо Добрев; Ямбол
Отличените автори в категорите „Проза“ и „Поезия“ получават съответно: Първа награда – парична премия в размер на 300 лв. и плакет; Втора награда – ваучер за уикенд в Ахтопол и плакет; Трета награда – 150 лв. и плакет. Има и поощрителни награди. Наградите са осигурени от Кметство – Ахтопол, апартаменти „Sunrise”, галерия „Алтер Его – Ахтопол” и дарители.
За визията на плакетите е използван двустранен отпечатък на монета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук). Автор на плакетите е художникът Тихомир Витков.
По традиция "Ракурс" ще публикува всички наградени творби.
Стихотворения на Ненчо Добрев, отличен със Специална награда от галерия "Алтер Его - Ахтопол" на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Поезия
ПЛАЧ ЗА МОРЕ
„Къде сте мои изгреви сафридени...”
Валери Станков – Аутопсия на зимните миражи
Морето сутрин ехото ми връща,
напоено с дъх на нимфи сластни.
Сянката на гларус ме прегръща
и пикира бързо с полет безопасен.
Трохи събирам в шепата широка.
От нея идват чайките да лапат.
Не ми предложи никой във живота
подобна шепа, пълна със богатства.
Сам се лутах – лодка разлюляна,
блъскана от морските талази.
Мечтите се стопиха като пяна.
Дори една едничка не опазих.
Сега събирам пръснатите миди,
изхвърлени от нощен вълнолом.
Къде сте мои изгреви сафридени,
къде си мой мечтан, далечен дом?
Морето сутрин ехото ми връща,
но вече напоено с дъх на плач.
Нимфата ми с друг ще се прегръща,
а аз ще храня чайките до здрач.
__________
ПИРАТИ
Пирати сме. Моретата тарашим.
Моли се да не те настигнем, брат!
Туристи колко много сме уплашили,
а те ни пълнят джоба с благодат.
Разбойници сме – груби, недодялани.
Неуки сме – любители на свади.
От нас пищят по всички океани
и има за главите ни награди.
След битка ще пропием до петак
бижутата и златото ограбени.
И дълго ще пируваме по мрак,
с гърла от рев и от коняк раздрани.
Когато се свестим, ще бъде пладне.
Главата ще тежи като кютюк.
Ще влезем в трюма долу на прохлада,
лекувайки пиратски махмурлук.
Пирати сме. Моретата тарашим.
Моли се да не те настигнем, брат!
Жените на света ще станат наши.
О, сладко е да бъдеш днес пират!
__________
ПЕРА ОТ ГЛАРУС
Беше синьо морето, беше слюдесто, гладко.
Аз те гледах в очите като влюбен глупак.
Бе горещо и диво, гларуси идваха рядко
на нашия, забравен от небето бряг.
Изпих от тялото ти сока необятен,
в морето скочих, да гася кръвта запалена,
а рибите избягаха уплашени
в дълбокото и морското течение ги грабна.
Ти махаше ми от брега и ме заливаше
красивия ти смях на морска нимфа
и аз гребях, гребях да стигна залива,
но силата ми мъжка взе да стихва.
Тогава гларус бял ми хвърли две пера
и аз като удавник ги прегърнах,
и бързо - бързо над морето прелетях,
при теб, любима, някак си се върнах.
Сега съм тук – солен и отмалял,
потънал във очите ти зелени.
С теб още два живота бих живял,
а после нека пясъкът ме вземе.
***
Ненчо Добрев
Ненчо Добрев е роден през 1963 г. в гр. Ямбол. Завършил е Учителският итститут в гр. Кърджали и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Живее в Ямбол. Автор е на разкази, поезия, епиграми, фейлетони. През 2001 г. публикува стихосбирката "Послания за криле". През същата година е приет за член на дружеството на ямболските писатели. Има издадени още три книги с поезия.
Сподели в социалните мрежи