Иван Диков

Или „Примери от българската защита от дискриминация"

Първата ми реакция на скандала с Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и нейното „изследване" за „Стереотипи и предразсъдъци" в българското училище беше да се запитам за връзката между политическата коректност и бюрократическата безмозъчност в днешна България.

При повторно замисляне над „изследването" обаче, наистина ми замириса на политическа провокация, съчинена от твърде съмнителни „експерти". (Казвам това, без дори да знам кои са, но заради „изводите" им!)

Да припомня, че според споменатото изследване на КЗД се оказва, че фактите, че средновековното българско царство е било унищожено, а народът му - поробен от империята на османските турци, а личности като Левски, Ботев и Вазов са се борили срещу това турско робство / османско иго, както е наречено от българския народ, с оръжие и перо, създават негативни стереотипи у българите спрямо днешните български турци.

Моля да вдигнат ръка всички етнически българи, които мразят днешните етнически турци заради зверствата, извършвани в Османската империя! Като изключим редовните читатели на в. "Атака" и зрители на телевизия СКАТ, забелязвам, че броят на вдигнатите ръце е смешно малък! Така че една твърде странна „причинно-следствена връзка" по отношение на историческата истина и съвременните междуобщностни и международни отношения са открили „независимите експерти" на КЗД, които явно са или безпардонно продажни, или безгранично заблудени, а по всяка вероятност и двете. Защото според тях познаването на историята задължително се пренася, по-точно „трансферира" (да не обидя високоинтелектуалния им стил!) в съвременни предразсъдъци и негативно отношение спрямо предполагаемите наследници на съответните исторически фигури или групи.

Бързо, да информираме световната псевдонаучна общественост за тяхното епохално „откритие"! На всички е ясно, че в България има дискриминация в различни форми и сфери, и има нужда да се работи върху тези проблеми. Само че същите проблеми ги има, където си пожелаете по земното кълбо – в Западните люлки на демокрацията, в Източните люлки на автокрацията, в басейна на река Конго, между Капитан Андреево и Иракски Кюрдистан, и т.н. Провокация? Но тук не става въпрос за това. Така че ще оставя тази измислена „закономерност", за да припомня, че Комисията за защита от дискриминация е орган, който от самото си създаване е под контрола на ДеПеСе-то.

ДПС не е точно маша на Анкара противно на това, което си мислят много българи. Тя е по-скоро полусенчеста групировка, която изглежда се стреми да овладява икономически позиции чрез политически лостове на базата на етнизация и капсулация на етническите и религиозни общности в България. Така че истинските приоритети на организацията, наречена ДПС, са по-различни, но това не значи, че от време на време разни нейни членове не обичат да „разиграват етническата карта" и да „опипват почвата" с провокации, ерозиращи българската идентичност и крепящите се на нея общество и държавост. Какъвто е и случаят с „проучването" на КЗД за Левски и Ботев. Така че те си пробват. Ако мине – супер!

Променя се учебното съдържание – защото „изследването" на КЗДе трябвало да послужи за пред Министерството на образованието именно за това – и се отслабва българската национална идентичност. Ако не мине, печелят пак – създават смут и психоза сред българската общественост, защото поставят под съмнение аксиомите на българската национална идентичност в името на измислена политическа коректност – нещо, което не би направил никой нормален българин (освен някои експерти, за пари :)). (А има достатъчно клинични заболявания, показващи ефекта на осъмняването в собствената идентичност.)

„Изследването" на КЗД не е първата подобна съвременна провокация спрямо основите на българската национална идентичност. Такива бяха и случаят с очевидно платените „изследвания" на Мартина Балева и Улф Брунбауер, които отричаха Баташкото клане, както и разни смешни съчинения на „историци", навярно завършили македонистката школа по фалшификация на историята в Скопие и/или Белград за някаква си „помашка нация". В името на политическата (не)коректност! Случаят с КЗД обаче е по-страшен за България, защото провокаторите използват много хитро като претекст едно от уж положителните, но все пак твърде противоречиви достижения на съвременната Западна култура: „политическата коректност" - система от правила в обществените комуникации за избягване на език, който малцинствени групи смятат за оскърбителен.

Така под мантрата на защитата от дискриминация започват да се прокарват оронващи българската идентичност тези. За да стане ясна абсурдността на „изводите" от „проучването" на КЗД, да направим сравнение с „политическата коректност" в САЩ. Въпреки че в него това не се казва изрично, ако се приеме, че от „изводите" му следва, че „турско робство" би било политически некоректен термин, който създава у българите отрицателно отношение спрямо българските турци и Република Турция, въпреки че това е приетото от българите название на цял исторически период още от времето на самия период, аналогично заключение би било, че в САЩ трябва да забранят като политически некоректен термин „робството" и „робовладеството" на чернокожи роби в Юга, защото то, видите ли, ще създава негативно отношение сред днешните чернокожи спрямо днешните бели!

Едва ли някой в 50-те щата и федералния окръг Колумбия би могъл да си представи подобно изопачаване на историческата истина в името на „политически коректни" междуетнически отношения. Да, точно толкова абсурдни са заключенията на „изследването", че „османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти и за нея Васил Левски е бил нарушител на реда." Да (не) се засрамиш! По-интересни обаче са реакциите на замесените в изготвянето на това „проучване" на „Комисията" за „защита" от „дискриминация".

На първо място идва реакцията на Кемал Еюп, който е един от създателите и доскоро председател на КЗД, и под чието ръководство е поръчано на „независими експерти" епохалното проучване за „стереотипите" в българските учебници. Другарят Еюп не само че не се извини за колосалния гаф, но безусловно защити „проучването", затвърждавайки или една безусловна провокация към българската общественост, или едно твърде жалко, псевдонаучно усилие за изследване. Понеже все пак не е сигурно кое от двете е вярно, то и в двата случая Еюп би трябвало просто да се засрами.

От негова страна обаче пролича едно твърде безсрамно поведение, между другото твърде типично за другаря философ Ахмед Доган в предизборни времена, което не само че не помага на междуетническите отношения в съвременна България, но и съдържа отявлена дискриминация към огромната част от българските граждани.

Да не говорим, че вместо да потъне вдън земя, Еюп обвини издателствата в България, че скочили срещу проучването, защото, видите ли, то било открило такива и такива политически некоректни текстове в тях (в писанията на Иван Вазов, Христо Ботев и т.н.!) и издателствата ги било страх, че после Министерството на образованието нямало да им одобри политически некоректните учебници. Боже, Аллах, или както се казваш, Ти, който си на небето! Чудя се как да се възмутя по най-силния възможен начин!

На всичкото отгоре Еюп се оплака, че много издателствата даже не им били предоставили безплатноучебниците си за епохалното им проучване, че трябвало да ги купуват сами. При все това господинът обаче няма да подава оставка от КЗД, а ще продължи гордо да дискриминира когото си поиска от амвона на създадената от него вече будеща неуважение институция, навярно като поръчва нови гениално-провокативни „изследвания". (Самото „проучване" или „изследване" пък буди насмешка с методите си на проучване и изследване –изчитане на учебници за седмокласници, за което „експертите" са получили 45 000 лв!!!???!)

Към Еюп се присъедини и бившият зам.-министър на образованието в кабинета на Тройната коалиция Мукаддес Налбант, чиято роля в скандалното проучване остава неясна, но която според образователния министър Сергей Игнатов е била ключова. На този фон реакцията на управляващата партия ГЕРБ и кабинетът на Бойко Борисов бе точно толкова семпла, колкото и по други жизненоважни за нацията въпроси. (Все пак не става въпрос за полет на Бистришките Тигри и Етрополските Чавдари!) Първо имаше едно смотолевено оправдание на КЗД като институция, после разни замазки от страна нановоназначената от ГЕРБ шефка на Комисията Ана Страшимирова, специалист по „морско право“, която рамо до рамо с Кемал Еюп се зае да обяснява как липсвали някакви части от някакъв договор за прословутото „проучване", и как то всъщност не било достигнало до Министерството на образованието, и всевъзможни други глупости, целящи да замажат положението с това, че една българска държавна институция не само е допуснала, но и е поръчала една истинска подигравка с българската национална идентичност. Имало българско гражданско общество...

Единствено образователният министър Сергей Игнатов заслужава похвала за това, че нарече нещата с истинските им имена – той определи „проучването" на КЗД като заплаха за националната сигурност на България и като гавра с българската идентичност – рядко точна оценка от страна на български министър в последните години. За съжаление Игнатов не получи явна подкрепа от премиера Бойко Борисов, който сметна за по-важно да продължи да урежда спонсори за частни футболни отбори. В крайна сметка най-важната реакция бе най-адекватната: тази на българското гражданско общество! Браво на българската общественост, която изригна във вълна на възмущение!

И която даде категоричен отпор на „опипването на почвата" по отношение на здравината на българската национална идентичност! И това е добрата новина в цялата гнусна история с КЗД! И добре, че вече ги има социалните медии! Неслучайно те биват спирани в страни с диктаторски режими.

Спомняте ли си 90-те години, когато започнаха да се прокрадват първите провокации на исторически теми? Тогава имаше само вестници и телевизия – съобщават ти ги и ти се вбесяваш в безсилието си. Днес вече не е така и гражданите имат истинска възможност за организация и за граждански действия. И колкото повече такива действия, показващи отговорността на българското гражданство към себе си, толкова по-добре! И за България, и за защитата от дискриминация! Или безотговорна бюрократична глупост?

Да приемем все пак, че зад „проучването" не стои някаква си провокация спрямо българската национална идентичност, а то е просто плод на бюрократична глупост – все пак виждали сме много такива „плодове" в България. В такъв случай тази криворазбрана, привнесена от западните условия концепция за политическа коректност е не по-малко опасна!

В епохата на набиращия сила неоосманизъм като полуофициална доктрина на правителството на премиера Реджеп Ердоган в Турция и на външния министър Ахмет Давутоглу, целяща утвърждаване на положителна представа за „османското наследство", всичко може да се приеме за провокация и „игра с огъня", а това прави членовете на КЗД независимо дали са от квотата на ДПС, или на някой друг, безкрайно безотговорни не само спрямо защитата от дискриминация, една безусловна ценност, но и спрямо етносите в България и народите на Балканския полуостров.

***

Все си мисля, че ако беше жив авторът на публикувания през 1871 г. очерк „Примери от турското правосъдие" - за „политически некоректния" Христо Ботев става въпрос – сигурно днес би написал друг очерк - „Примери от българската защита от дискриминация". Само че не би ненавиждал нито българските турци, нито българските българи, а корумпираната, продажна и некомпетентна система и институции – както е било и преди 140 г. – защото до болка истинските му произведения се отнасят за един друг период от историята.

И няма причина някой друг етнически българин - или турчин - днес да възприема нещата по друг начин, по начина, от който се „опасяват" „авторите" на „изследването" "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование", поръчано на „независими експерти" от „Комисията за защита от дискриминация". В крайна сметка се оказва, че България има нужда от КЗДКЗД – Комисия за защита от дискриминацията на Комисията за защита от дискриминация!

Защото настоящата КЗД като че ли иска зорлем да влоши етническите отношения в България под претекста на политическата коректност. Защото да охулиш по такъв начин изконни национални герои на българите е висша форма на дискриминация. И тя трябва да бъде пресечена на мига, за да не успее да отрови отношенията на уважение, които цивилизованите хора, българи, турци и други, в България и на Балканите имат и трябва да имат едни към други през XXI век!