Александра Ингилизова

На световното изложение България стои в ъгъла

Разпродажби на половин цена, подаръци, опразнени щандове, изморени, но усмихнати лица, огромни чанти с книги или рекламни материали – такова е настроението на панаира на книгата в последните часове преди закриването му.

От 12 до 16 октомври се проведе поредното издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт. 7384 участници от 106 държави представяха бизнеса си тази година, стана ясно още на първия ден. Над 3000 мероприятия бяха проведени през петте дни, обявиха организаторите. 1 процент повече посетители от миналата година или около 283 000 души за петте дни. Това е статистиката за тази година.

Къде е България? 

На втория етаж на пето хале, в дъното, една източноевропейска държава опитва да се презентира. Щандът е 2 на 10 метра, може би. Дългата му страна е облепена с изображения на книги и представлява фона, на който прецизно са подредени томовете. Отдалече по нищо не се разбира кой се крие зад щанда. Илюстрация с бял, зелен и червен цвят единствено подсказва за произхода на книгите - и то благодарение на добра фантазия. Надписът „България” е за съжаление прекалено малък и се чете едва когато си почти до него.

Какво да се прави?... Ясно е, че няма да станем почетни гости на панаира на книгата. До 2014 година гостите вече се знаят, 2015 е още отворена. Можем само да се надяваме.

По-добра позиция, по-стратегическа, за разположението на щандовете, това не зависи от хората, които излагат книги. Организаторите на панаира определят позициите на държавите и издателствата по собствени критерии. Като най-важният сигурно е визията от предходните години. Дали има посещаемост, със сигурност е второстепенен въпрос. Но неслучайно ни слагат в ъгъла.

Защо Македония, Словения или Гърция имат по-красиви, по-големи, на по-стратегически места щандове? Държавата стои зад тях. Както и министерствата на културата им. А нашето министерство за съжаление не разбира, че да си член на Европа не е достатъчно, за да си европеец. Ясно е, че България в никакъв случай не е конкурентноспособна в света на книгите, но веднъж в годината поне би могла да се престори на такава.

Добре поне, че представителите на асоциация „Българска книга” са приятелски настроени и успяваме да си поговорим малко за проблемите на българската книга и за перипетиите им около факта, че едва три седмици преди началото на панаира, е станало ясно, че ще има български щанд.

На щанда на книжарници „Хеликон” усмихнатата Михаела разказва за огромното изложение, напрежението и въобще целия товар от грижи по време на панаира. Последният ден е по-спокоен, както винаги, но като цяло присъствието ни беше успешно, споделя тя.

Иначе за посетителите прекараните часове на панаира са истинско удоволствие. Милиони книги и аксесоари, места за отдих, заведения за хранене. Исландия, тазгодишният гост, се радва на голям успех. Етажът, отделен за малката северна страна, е подреден с изключителен вкус. Огромни видеостени, разпръснати из халето, светлината, идваща само от тях и от настолни лампи, подредени в уютни кътове с диванчета, масички и вино, създават усещането за едно топло и сърдечно посрещане от иначе ледената страна.

На друго място пък аромат на тайнствена исландска кухня се носи по коридорите. Освен с медийни изяви, още един начин да се достигне до бита и културата им.

А по стара традиция и стотиците фенове на японските комикси не пропуснаха да позират за познати и непознати в типични пози на любимите герои.

Панаирът се радва на по-голяма посещаемост, върви нагоре, докато България става все по-незабележима и кой знае дали догодина ще има представител на световното книгосъбитие във Франкфурт. Една тъжна констатация, която се натрапва, след като си се разходил из чудовищно огромните халета и си видял пиетета към книгата, засвидетелстван от други народи.