Както бившата служителка на банка по-късно ми сподели, за всеки има по нещо. Но не това е особеното, нямам намерение да изброявам колко шарени стоки предлага и как магазинчето донякъде наподобява едновремешните книжарнички, в които имаше най-разнообразни канцеларски стоки, учебни помагала и плюшени играчки.


Веднага реших и аз на свой ред да я разпитам за идеята й, след като разбрах, че парите от продажбите отиват като дарение в болница за деца, която се намира на една пряка от магазинчето.

Жената откликна веднага и то много позитивно на идеята ми за публикуване на информация за инициативата й, след като сама е успяла да привлече единствено журналистка от местния безплатен вестник „Блиц”. Опитала първоначално при „Билд”, но по нейни думи репортери от провокативното жълто издание за подобни истории не напускали сградата.

А всичко започнало съвсем случайно и някакси на майтап. Съседка минала с кашонче със стари вещи, сред които имало и три книги, от които търсела начин да се освободи. И така Барбара продала много бързо книгите, като постепенно и други познати и непознати оставяли прочетени романи при нея.

Парите пък решила да дари, защото искала да направи добро дело. Ослушала се за място, където не се плащат излишни такси и попитала в съседската болница за деца „Клементине” на улица ”Теобалд Крист”. Там тя за първи път дарила пари през май 2010 г. Досега около 800 евро са стигнали на няколко път до доктор Лата.

Барбара пази прилежно всички разписки, не иска в никакъв случай някой да я заподозре в измама. Сама каза, че няма да може да спи, ако използва парите с друга цел или пък се опитва само да събере популярност чрез тази дейност. Последното дарение е направила през март тази година на стойност 280 евро, а до момента отново е събрала достатъчно голяма сума, която да занесе и ако се наложи, ще добави малко от собственото си портмоне, за да закръгли сумата. Очевидно хората също се чувстват съпричастни, тъй като няколко пъти жената продава книги за по 50 цента и след известно време вижда същите издания отново намерили път към кашоните пред магазина. „Това го възприех като един вид такса за книга под наем”, сподели с усмивка продавачката. А пък аз си помислих, че една добрина отключва сърцата на хората.
 
Барбара се е опитала да привлече и друг колега-продавач, който й носел книги от личната си библиотека, но той отказал. Дали заради минималните усилия, които трябва да полага, или поради друга причина, тя не знае.

Двамата с мъжа й, с когото от 16 години са женени, успяват да се справят със собствения бизнес успешно. Обслужват клиентите си изключително вежливо и топло. Със сигурност благодарение на помощта, която взаимно си оказват, ще продължат да спонсорират чрез книгопродажба болницата за деца, а в малкото магазинче размяната на книги някакси от само себе си вече е мода.