Александра Ингилизова

Българо-германецът д-р Юде продължава с проектите си за хуманитарна помощ

От около месец къщата в Елена, в която е живяла една от най-чистите и опоетизирани българки - Мина Тодорова, любимата на гения Яворов - е с нов собственик.

Купи я българо-германецът д-р Ернст Трифон Юде. Първоначално той ще се опита със собствени енергия и средства да спретне сградата, за да я направи културен център, а ако се наложи, евентуално ще потърси помощ. 

Импозантната къща в центъра на възрожденското градче дълго време е била частна собственост, а от 1999 г. общината се е помещавала там и е поддържала галерия. Когато обаче годините започнали да оставят тежки следи по фасадата и покрива на сградата, общината я напуснала. Това се случило преди 5 години. Оттогава още един белег на културното ни минало се затрива безнаказано.

Според думите на маклера, уредил продажбата, д-р Юде ще се опита да възстанови в емблематичния дом, в който в началото на 20 век е властвал силен български дух, и градската галерия с прилежащия й фонд от живописни платна.

Кой е този човек, решил да пази българската култура в България?

68-годишният д-р Юде, роден в Германия, но живял от четвъртата до тринайстата си година в България със семейството си, е стоматолог, неотдавна излязъл в пенсия. Казва, че професията не е пречила на колекционерския му хъс, напротив – той още от малък събирал произведения на изкуството.

Този афинитет към изящната изобразителност и към литературата не е случаен. Баща му Вилхелм Карл Юде бил с богато литературно минало – превеждал от български и немски, преподавал в България и бил дори редактор в издателство „Народно изкуство”. След девет години, прекарани в България, завръщайки се в родината си, успял много бързо и целеустремено да изгради кариера в образователната система в Германия – от учител, през училищен директор до инспектор. Българска кръв тече във вените на д-р Юде по линия на майка му, която е родом от Пазарджишко. Като млада тя заминала за Германия, за да търси по-добър живот.

Не се и съмнявам, че именно затова срещата ми с този интересен, одухотворен, дошъл сякаш от други селения мъж, се състоя в кафене „Лаумер” в квартала „Вестенд” във Франкфурт. Кафенето има почти стогодишна история и до днес събира видни личности от артистичния свят. Но не само заради атмосферата разговорът протече изключително приятно, а и заради невероятното дар слово на д-р Юде и желанието му да разказва.

Идеята за къщата на Яворовата Мина е най-новото предизвикателство, пред което българинът, прекарал почти целия си живот в Германия, се изправя. Но не и единственото.

Председател е на германо-българското културно сдружение „Св. Св. Кирил и Методий”, което функционира отпреди 30 години, но има замиращи функции, главно и заради все повече застаряващите членове. Проектите, които пенсионираният стоматолог организира, са единствено с хуманитарна цел – дали с пари, или с медицинска техника и оборудване от Германия за България, д-р Юде не остава безидеен.

В бургаската галерия „Богориди” доскоро можеха да се видят графики и литографии, негова собственост. Приходите от изложбата отиват директно за дома в Нови хан, чийто духовен стожер от десетилетия е отец Иван. Приятелелството им е вече със 7-8-годишна история. И двамата се стремят да помагат – единият като подслонява бедни и безпомощни, а другият като подкрепя идеята му. „Отец Иван практикува християнството истински и по западен маниер. Немските църкви например поддържат болници”, разказва д-р Юде.

Той е убеден, че човек рано или късно има две възможности – или да продаде всичко, което притежава, на битпазар и за жълти стотинки, или навреме да се погрижи да попадне в добри ръце. Според него всеки трябва да си направи равносметка на живота, докато още разсъждава разумно. И тогава може да се лиши от материалното, без да го боли.

Наред с Бургас непродадените графики ще се помещават през есента в галерия „Кавалет” във Варна. И тъй като разходите покриват приходите, целта на инициативата е да се разшири хуманистичното мислене в България. „На хората в България им пречат социалните и личните проблеми, за да бъдат широко поставени пред проблемите на другите”, споделя д-р Юде. Но е имал и обаждания от хора, трогнати от чужди истории, които въпреки собственото безпаричие, предлагат някаква помощ. „А богатите не се досещат, мислят, че са вечни”, коментира философски пенсионерът. И повтаря думите на баба си - че последната риза няма джобове...

Да извършва благотворителност в България е за д-р Юде начин и може би психологически метод да разшири хуманистичното мислене в България. Разпродажбата на колекцията му в Германия или друга западна държава би му донесла със сигурност повече приходи, но целта на инициативата е популяризиране на идеята за спонсорство и съпричастие. България за него не е само емоционален спомен. Той поддържа реална връзка с родината и нарича детството си „качествено време, което човек не забравя”.