Ракурс

Борбата срещу престъпността има своята история. На фона на „черната статистика" за престъпността тази история оживява.

От днес всички, желаещи да се запознаят с техниката, която се е използвала в разкриване на престъпни деяния през втората половина на XX век, могат да посетят Националния политехнически музей, съобщи News.bg.

В експозиционната зала на музея, в партньорство с Академията на МВР и Музея на МВР, е представена изложбата „Техника в борбата срещу престъпността", организирана по повод празника на Министерството на вътрешните работи на 5 юли. Експонатите са предимно българско и руско производство.

Светозара Карарадева, главен уредник на Националния политехнически музей посрещна екипа на News.bg и показа различни уреди, използвани до 80-те години на XX век от българските служби.

„Престъпността е обширно понятие и то няма как да бъде изчерпано с подобна малка изложба", уточни предварително тя. Въпреки това с Академията на МВР са положили усилия, за да представят отделни области от технически средства, които и днес познаваме, но с развитието на технологиите те са придобили известни трансформации.

В една от стъклените витрини са изложени уреди за измерване на количеството алкохол. Това са т.нар. дрегери, които и днес се използват при пробите на водачите на МПС. Представени са също тестове за наркотици, като тяхното предназначение е в две посоки - за установяване количество и вида на наркотика в човешкия организъм, както и за идентифициране на конкретно вещество, за което се предполага, че е наркотик.

Посетителите могат да видят на живо как е изглеждал един от първите полиграфи, американско производство, използван от българските разузнавателни служби при установяване на истинността на твърденията на човека, подложен на тест.

В стъклената витрина е изложена различна техника за подслушване - в мобилен и стационарен вариант. Представени са уреди за разпознаване на речева информация. Днес тази техника е широко разпространена под названието специални разузнавателни средства (СРС).

В изложбата е отредено и специално място за техниката за измерване на скоростта на МПС. Това са няколко вида мобилни радари, сред които може да се види и експонат на българското производство. В основата на българския радар е едно куфарче, в което са събирани всички приспособления, необходими за заснемането на информация върху хартия - специално осветление и самият фотографски апарат и фотоснайпер за заснемане на далечни обекти. Чрез него информацията се пренасяла в миналото.

Един от най-интересните експонати, който също е българско произведение, е дактилоскопът. Уредникът на музея демонстрира  как работи един от експонатите. Чрез звуков сигнал уредът сигнализира за наличие на нефабрични намеси върху метални изделия. Тази техника е била използвана за откриването на пренабити фабрични номера. Организаторите са подготвили метален елемент, с който демонстрират как уредът открива подобна намеса.

С помощта на наконечник, който се поставя върху предполагаемото място на намеса, уредът се задържа за няколко секунди, след това започва да се раздвижва и уредът известява за намесата. Оказва се, че този уред е изключително чувствителен и улавя дори най-фината намеса върху метала. Уредникът на Националния политехничен музей демонстрира тази особеност на уреда върху метален плот, с изключително гладка повърхност. Дактилоскопът веднага възпроизведе звуков сигнал, което показа, че върху него има нефабрична намеса.

Експонатите са предоставени от Музея на МВР и Академията на МВР. Изложбата ще бъде открита за посетители до края на годината, а при по-широк интерес, тя може да остане във втория си дом и през следващата година.

Изложбата е първи опит за представяне на техника. Оттук-нататък пред инициаторите на изложбата стои амбицията фондът да бъде разширяван и дообогатяван с още експонати. Уредникът обаче уточни, че съвременните уреди едва ли биха могли да бъдат представени, предвид характера на тяхното приложение и факта, че все още се използват.