Фото: Ракурс
06 ноември 2011, неделя
Йорданка Ингилизова
Имам особен, необясним сантимент към Бургас
За втори път със самостоятелна изложба в Бургас проф. Ивайло Мирчев заяви отношението си към града и хората му. Дойде лично в галерия „Пролет”, доведе и куп приятели от София за морския си гастрол.
Оригиналните изображения под мотото „Конферанс /упражнения по живопис – водни техники/” публиката може да разгледа до средата на ноември.
Цветя, вино и усмивки белязаха официалния старт на изложбата преди дни. На откриването художникът отдели време за приятелите, сред които бе и най-яркият представител на бургаската бохема Стоян Цанев.
За картините си и емоционалните пластове в тях, за вдъхновението да рисува по стихове на бургазлия, за капризната водна техника и мъчителното постигане на желания ефект разказа живописецът.
И още нещо. За първи път той изрече публично позицията си за скандала в Съюза на българските художници, чийто председател бе до неотдавна. Да припомним – преди известно време новото ръководство на организацията пожела да направи почетни членове Бойко Борисов и Вежди Рашидов като жест на благодарност, че са съдействали, след многогодишни битки, да узаконят имота на „Шипка” 6 в столицата, където се помещава прочутата галерия. Това предизвика яростен отпор от страна на проф. Велислав Минеков, който дори поиска оставката на министъра на културата.
- Проф. Мирчев, втората ви изложба в галерия „Пролет” има интересна биография, каква е тя?
- Работил съм специално за тук, по покана на галеристката Пролет. Тя е винаги толкова мила и внимателна, за мен е удоволствие, а и към Бургас имам необясними сантименти. Цяло лято работих, всичко е ново. Да се разказва за картините обаче е трудно, даже мъчително за автора. Любопитно е, че две от тях са част от серия хайку импресии, по поезията на мой колега и добър поет, Камен Пенков. Аз не го познавах, но когато са отпечатали негови стихове, посмъртно, наш общ приятел ми ги даде. Много силно ме грабна тази поезия, реших, че точно сега ще направя серия по стиховете. Държа да уточня, това не са илюстрации! Картините са инспирирани от стиховете, на един дъх са направени, като неговата поезия. Носят целия емоционален взрив, който носи неговата поезия, но дали съм успял – друг въпрос е. Вълнувах се, като рисувам, обаче нямам идея какво съм постигнал.
- Тук показвате две, казахте, че са серия, колко са всичките?
- Всичките готови са четири, замислил съм ги да бъдат осем. Всяка от тях е по едно стихче. Те, стиховете, са включени в текстурата на произведението.
- Неотдавна Светлин Русев показа в същата галерия своите „упражнения върху камък”, така беше нарекъл изложбата си. А вие се упражнявате по живопис. Което май е за цял живот при вас, художниците...
- Да, упражняваме се цял живот... А Светлин е мой учител, не знаех, че е използвал същата дума, но не съм я откраднал /смее се/. Предишната ми изложба беше „Конферанс – упражнения по живопис”, сега съм добавил „водни техники”. Това е продължение на онази изложба преди две години. Сега съм работил с водните бои, акварел и темпера, разбира се, върху хубава, скъпа хартия.
- На пръв поглед рисуването с водни бои изглежда леко, докато маслените, заради консистенцията, създават усещането за някакво усилие, напрежение у автора. Каква е истината?
- Заблуда е, водната техника е доста трудна. Маслените бои наистина имат гъста консистенция, но с тях се рисува по-леко. В чисто технически аспект, не знам това доколко е интересно за публиката, ефектът от маслената боя се вижда веднага, докато при водните техники в процеса на съхнене се получават огромни промени.
- Защото не се знае как ще потъне боята в картината?
- Да, много точно го казахте, потъне. При съхненето се променя и цветът на боята, големи метаморфози стават. Има понякога приятни, понякога изключително неприятни изненади. Налага се понякога да пера направо под душа в банята! Добре че хартията е качествена - переш, насищаш, пак переш, едно забавление, доста мрачно понякога, мъчително. Даже тягостно, но то си е битка, както целият занаят.
- От няколко месеца не сте ангажиран административно в Съюза. Как уплътнявате времето си?
- О, работа колкото щете. Трябва да се работи ритмично, като при спортистите, защото като изгубиш формата, трудно се влиза в нея после.
- По колко време „тренирате”?
- Различно, поне по 6-7 часа трябва да съм в ателието.
- Искам да ви питам нещо, но ако не ви се отговаря, може и да премълчите.
- За сканадала в Съюза ли?
- Да, за почетното членство на министър-председателя и на културния министър, което разбуни духовете. Бяхте шеф на Съюза седем години и съм сигурна, че имате позиция по казуса.
- Естествено, мислил съм по въпроса, но не съм имал възможност да го изразя. Много е двузначно положението. Сериозно говоря. Тези хора, премиерът и министърът, заслужават благодарността на съсловната организация. Онова, което беше направено за сградата на „Шипка” 6 и цялата жертва, която даде съюзът в продължение на 25 г., в битката за тази сграда, не може да се отрече. Заради онова, което направиха и Вежди, и Борисов, Плевнелиев също, като министър на регионалното развитие той е собственик на сградата, те заслужават благодарност. Но парадоксалното и идиотското е, че в много неподходящ момент тръгнаха да им отдават почит. И едва ли точно по този начин трябваше да бъде направено всичко.
- Защо, какво имате предвид?
- Обществото не беше подготвено и никога няма да приеме Бойко Борисов да стане почетен член на Съюза на художниците. Макар че това членство не се дава за творчество, а за заслуги към организацията, каквито той безусловно има. Другото, което смятам, че е възмутително – онова, което един колега направи, той е в ръководството на съюза, член на Контролната комисия и председател...
- За проф. Минеков говорите...
- Да, той раздуха проблема до невъобразимост и фактически обърна всичко около собственото си его. Той просто толкова егоцентрично завъртя всичко около себе си, вживя се като Шекспиров герой в цялата история. Раздуха темата и направи от мухата слон. Истината е, че тези момчета, моите приемници, не трябваше да бързат. Те трябваше да изразят благодарносттта си, но трябваше да помислят как.
- Вие бяхте председател на съюза от 2004 до април тази година. Нямаше ли други управници с актив към организацията ви?
- Никое правителство досега не направи това, което направиха Борисов и Рашидов. Аз добре си спомням, когато тръгнаха разговорите, това беше една сага, една битка. Вярвайте ми, битка, на мен ми побеля брадата!... Последните 10 г. минаха около това, с Вежди съм говорил, но с Борисов не, не съм стигал до него. През април ми свърши мандатът, а през юни беше съдебното заседание, след което излезе решението, ей сега, скоро през есента беше. Аз изстрадах цялата история, на тяхна страна съм, но не намериха подходящата форма. Борисов е авторитарен ръководител, ясно е, но да му лепнат и това... За съжаление това беше „захапано” от Славето Минеков и преувеличено. Продължавам да смятам, че е нечестно от негова страна. Ще отшуми, но остана една горчилка, че едва ли не колегите ми са лизачи, подмазвачи, а то не е така.
Сподели в социалните мрежи