Ракурс

Няма икономическа криза, кризата е духовна

От 13 до 24 октомври в бургаската концертна зала „Проф. Иван Вульпе” за седми път ще вдигне завесата празникът на руската музикална класика. Роден през 2003 г. и прекъсван две години, форумът този път ще събере класни музиканти от Брюксел, Лондон, Рим, София. Оперният оркестър с диригент Йордан Дафов ще открие събитието с концерт, посветен на Шостакович.
Известната пианистка Рада Чомакова е в епицентъра на подготовката всяка година и най-добре познава меда и жилото на случващото се. Разговорът ни започна от конкретното събитие, а се разпростря за музиката и духовността въобще.

- Поздравления за усилията, които влагаш! Защо, какво те накара да се захванеш с организацията на Дните на руската музика?

- Идеята възникна след разговор с мои приятели по повод непреходността на класическата музика въобще - че тя ще си остане като един духовен водач за дълги години, векове напред. Казахме си, че толкова много е правено за всички други изкуства, а руската музика малко на заден план сякаш остава. Исках да дам още един подиум на наши съграждани, на възпитаници на музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров” и на хора, тясно свързани с Бургас.С радост констатирам, че и те искат същото – да свирят в родния град. За съжаление по финансови причини прекъснахме две години. И сега благодарение на общината, на Маруся Любчева от Черноморския институт, Иван Червенков и почетния руски консул Тонко Фотев можем да възобновим инициативата.

- Кое е новото в тазгодишните руски музикални дни?

- Винаги търся премиери, сега също ще имаме, четири или пет. Двата концерта за виолончело и цигулка, с които откриваме на 13 октомври, не са свирени в Бургас. Те са в тематична вечер на Шостакович, този гений на 20 век., от чието рождение се навършват 105 г. За първи път ще звучат миниатюри на Скрябин и Рахманинов, Йовчо Крушев ще свири. Ние с него имаме програма около час на четири ръце, тя също е нова за Бургас. Соната 2 на Рахманинов Дамян Туджаров ще я свири също за първи път тук. Много се радвам, че ще дойде от Лондон Венци Хърков, един от най-кадърните ни виолончелисти, студент сега при проф. Стефан Попов. Познатата Десислава Щерева, която е моя ученичка, отново ще свири. Бих искала друго да споделя, което вече съм го обсъждала с приятели. За да стане по-плътен и всеобхватен музикален празник, добре би било да включим славянска музика. Географски да се разширим. Ще има Шопен, разбира се! И още други автори, които тук не са свирени. Мечтая да направим голям форум за камерни състави, даже имам конкретен човек, който да води майсторски курс по камерна музика.

- Как ще бъдат приобщени младите зрители?

- Това изкуство е елитарно, това не е изкуство на микрофона, което залива със звук и ти замайва главата и оттам нататък много малко се задълбочаваш. Онова по дискотеки и заведения е ритъм, шум, аз не го омаловажаавм в никакъв сбучай. Но ние не можем да искаме хората, които ходят там, да идват и при нас. Нашето изкуство иска подготвена публика. Влиза си определен контингент, който има интерес. Аз не съм проповедник, не съм пастор. Разчитам на медиите, на рекламните материали, които лично разпространявам.

- Каза, че класическата музика няма да изчезне. Защо смяташ така?

- Е, как ще изчезне! Тая моя убеденост идва от факта, че хората сме духовни същества. Ние не сме крачещи животни, крачещи и ядящи... Хората имат нужда от духовност. Не може иначе. Всеки нормален човешки индивид в един момент от живота си започва да изпитва глад за духовност. Независимо в коя насока – литература, поезия, театър, кино, класическа музика, популярна... За нашата музика – сигурна съм, че не може да бъде масово посетена. Нямаме практиката на Европа – по големи поляни да правим чудовищни концерти. Но там е друга работата, ходят си със сандвичи хората, хапват си. Първото турне на нашия оркестър във Франция беше точно така, аз бях с тях, събираха се любителски хорове от цяла Европа, спяха на палатки по поляните. Това е друг вид участие в изкуството, тип туризъм, музикален. Чистото изкуство в залите е съвсем друго нещо. Музиката е изкуство най-близо до човешката същност, според мен. Тя е в тялото, свързана е с човешкия пулс...

- А виж какви сме лоши, мачкаме се, газим се, ненавиждаме се, защо? Защо е тази ненавист според теб?

- Това си е световна политика, поредното преразпределение на капитали в света. Игри на големите корпорации. Вложи се в Китай, тази икономика изкуствено се стимулира, евтина, за да има оборот. Сега искат нас, старите нации, да ни подчинят. Америка направи тази изкуствена рецесия, само да се жалват и те... а то няма рецесия при тях.

- Как да няма?

- Според мен няма. При тях всичко е планирано. Това е изкуствено, не че няма пари. Хората да си мислят - оле, Боже... затварят оркестри, няма пари, къде ще учат децата ми... За мен това е война, съвременният начин на война! Вместо да се стреляме масово, на големи територии... В Русия революцията какво представлява? Добре че доживяхме някои неща да ги разберем. За Ленин, Троцки, всичко е било планирано, какви пари са отишли... Аз съм израснала обаче с тия неща. Баща ми ми го е казвал, той беше съвременник на войните и такъв ерудит, възпитаник на Прага, информираше се непрекъснато. По-късно което съм прочела в книгите, за мен не беше непознато, нямаше нищо ново, аз го знаех – за масонските ложи, за парите, той ни го беше разказвал от деца. Какви кризи, никакви кризи няма!...