Йорданка Ингилизова

Не съм спрял да чета български класически автори, а сега ме интересуват повече младите поети

За младия испански поет Хуан Антонио Берниер българският период започва с двугодишното учителстване в бургаската Гимназия с преподаване на романски езици „Г. С. Раковски”. И както сам казва – избра ме България, не аз нея и се чувствам късметлия...
Такова усещане имах и аз – че съм късметлийка, когато го видях за първи път преди няколко години. Беше на представянето на пилотния брой на елитарното списание „Море”, в което Хуан имаше подборка от свои стихове. Онова, което съм запомнила от първата ни среща, не беше свързано пряко с поезията /макар че той живее с и чрез нея/, а отношението му към околните.

Някаква абсолютна лекота в общуването, южняшка топлина и близост с нас, българите, проявена съвсем конкретно, видимо и чуто с танци и музика в известен бургаски клуб... Никакъв знак у къдрокосия млад мъж, че има зад гърба си планина от поетични завоевания, лично свои и родови, че преследва по-амбициозни проекти за сближаване и взаимно опознаване на българската и испанската поезии, че произвежда мечти, пулсиращи с ритъма на одухотворената му същност...

Ето фактите преди България. Хуан е роден в андалуския град Кордоба през 1976 г. в семейство с отношение към литературата. Още на 22 г. издава първата си книга - La costa de los sueños /“Брегът на сънищата”/. През 2004 г. се появява най-знаменитата му стихосбирка - Así procede el pájaro /“Така прави птичката”/, за която получава наградата за поезия “Критично око” на Националното радио на Испания. През 2005 г. сборникът се изкачва на осмо място сред най-продаваните книги в кралството, при това – забележително, Хуан Антонио е единственият жив автор в класацията! Така естествено влиза в престижната „Двадесет и пет млади испански поети“ и в още две антологии - от Луис Антонио де Вийена в „Логиката на Орфей“ и от Хавиер Лостале в „Съвременният свят, поетите на Кордоба в XXI век“.

Фактите в най-ново време. Хуан вече е лектор в Софийския университет, реализира част от професионалните си амбиции, стана баща на прекрасния Антонио, вдигна сватба с очарователната Мария от Бургас и все по-осезаемо попива българското – чрез поезията, музиката, морето, бирата, приятелите...

- Здравей, Хуан! Три години откакто си в България – мястото подклажда ли жаждата ти за писане и ако – да, защо?

- Да, защото всичко, което е ново, ме вдъхновява да пиша. И въпреки че минаха тези три години, все още откривам по нещо ново почти всеки ден. В този смисъл България ме обогати като човек и като писател.

- По твоя инициатива български поети бяха преведени на испански. Кога твои стихове ще можем да четем на български, но издадени в книга?

- В момента Лиляна Табакова, преподавател в Софийския университет, превежда последната ми книга, но все още няма точна дата за издаването. Надявам се това да стане възможно най-скоро, защото имам голямо желание стиховете ми да бъдат четени в страната, в която живея.

- През октомври 2010 г. на представянето на двуезичния том с лирика „Сияйна тишина” в Бургас ти призна, че колкото повече опознаваш българската литература, толкова повече откриваш нейните качества с европейски мащаби. Близо година по-късно от това твое изказване можем ли да говорим за някакъв скок в познанието ти за нашата литература? И количествен, и качествен?

- Да, оттогава не съм спрял да чета българските класически автори и започнах да се интересувам повече от младите поети. Имам си ритуал да купувам по няколко книги съвременна българска поезия на месец и тази година присъствах на няколко важни културни събития като „Поетики” и „Аполония”. И всичко това ми доставя голямо удоволствие и удовлетворение.

- Коя е книгата от български автор, която четеш сега и на какъв език? Знам, че напредваш с българския, коя книга би искал да прочетеш в оригинал? Или вече има такава?

- Наскоро прочетох на испански „Естествен роман” на Георги Господинов, „Чайлд Харолд далеч по-късно” от Николай Кънчев в двуезично издание на английски и български език и на български няколко - „Устоимо” на Стоян Терзиев, „Списъци” на Стефан Иванов и „Приказки за меланхолични деца” на Тодор Тодоров. Бих искал да прочета поезията на Христо Ботев на български, но все още не се чувствам готов. Въпреки че съм я чел на френски и английски, се съмнявам, че преводите са достатъчно добри, за да предадат добре оригинала. Знам, че има един нов превод на Живка Балтаджиева на испански и искам да го прочета.

- Големият испански есеист и философ Хосе Ортега и Гасет казва, че изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, като я дублира безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт. Можеш ли да очертаеш своите въображаеми територии?

- Моите въображаеми територии винаги произлизат от самата действителност. Не ме считат за поет с голямо въображение, а по-скоро за наблюдателен поет.

- Как изглеждат българските ученици и студенти през погледа на един чужденец? Например в сравнение с испанските...

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като не познавам из основи двете образователни системи. Опитът ми е ограничен. Само мога да кажа, че както тук, така и в Испания, съм срещал добри и лоши ученици, но тук, в България, образованието се цени повече отколкото в Испания и това ме предразполага да работя с по-голямо желание.

- Напоследък светът се раздира от агресия, насилие, все повече злоба. Имаш ли обяснение защо умират хуманистичните идеали, защо са тези размирици в Англия, какво провокира трагедията в Норвегия?

- Според мен има няколко причини, но основната е, че демокрацията като концепция девалвира. Световната икономическа криза даде да разбере на голяма част от населението, че живеем в една фалшива демокрация или поне отвлечена от големите икономически сили демокрация. Когато Международният валутен фонд например управлява икономическите и социалните политики, какъв е смисълът дали ще гласувам за една или друга партия. И когато гражданите престанат да се доверяват на демокрацията, се търсят алтернативи, които невинаги са правилни. Между тях - насилието към държавата, системата (Гърция и Великобритания), имигрантите и даже към самите нас (Брейвик в Швеция). Аз съм привърженик на друг вид мирни алтернативи - като протестите в момента в Испания, на които в чужбина им дадоха името Spanish Revolution.

- И сякаш все повече деца участват в тия престъпления... Пренареждане на ценностите ли става?

- Не трябва да говорим за пренареждане, а за липса на ценности. И все пак значителен процент от младите продължават да вярват в основните ценности и във възможността да направят света по-добър.

- Прекарваш ваканцията си в Бургас, често можем да те срещнем в Морската градина, на плажа или в някои от типичните летни заведения. Безспорно това помага за тоталното ти интегриране. Разкажи най-неочаквания сблъсък с българската култура, имам предвид музика, кухня, нормално човешко общуване.

- Това, което ме изненадва в момента, е как българите могат да бъдат толкова весели и в същото време толкова песимистични.

- Неотдавна стана баща и може би е рано за такъв въпрос, но все пак - какъв би искал да стане синът ти? Кое е най-ценното според теб за човека, независимо от неговата национална принадлежност?

- Бих искал да стане мъдър, т.е. щастлив. Истинската мъдрост се състои в това да бъдеш щастлив въпреки трудностите.