Йорданка Ингилизова

Страхувам се от това, което предстои - зрителският потенциал в годините има опасност да се разпилее

Новият сезон в безкрайния театрален сериал „Реформа” е на път да скара гилдията, след като хората на Вежди Рашидов пуснаха ябълката на раздора – билетите масово се продавали на ниски цени или пък директно се предлагали откупки на цели редове и зали.
За ситуацията в ДТ „Адриана Будевска” след въвеждането на нов начин на финансиране попитахме директора Борислав Чакринов, който миналата седмица бе на съвещание в Министерството на културата.

- Неотдавна Министерството на културата обяви, че около 10 процента от театрите у нас са отчели по-голям брой зрители, без обаче да посочва конкретни институти. Това неминуемо поражда напрежение в гилдията, а както се разбра – и някакъв вид санкция от страна на държавата. Какъв точно е казусът?

- Според новата реформа от тази година държавната субсидия се определя от броя на зрителите. И още в първите три месеца се разбра, че има провал. Парадоксално е, защото не можеш да свържеш бюджет и нещо като свободен пазар, средствата в бюджета са ограничени. Дълго време театрите, с лимита на финансиране, бяха държани да играят малко, а очевидно беше, че има повече зрителски потенциал, отколкото се реализираше през годините. Сега да се изкара за провала на реформата виновен театърът – че имало зрители фантоми, че се били увеличавали неправомерно, просто е нелепо. Очевидно е, че министерството се опитва отново да ограничи театрите да играят, даже издаде нова методика на 11 май... Много е смешно – от една страна, какво да прави горкият директор – той трябва да изкара парите за заплати на хората, играейки повече, а от министерството му се сърдят, колкото повече играе... Т.е. ситуацията е достатъчно парадоксална. И опитът да се убеди общественото мнение за зрители фантоми в театрите, ми напомня за здравеопазването – понеже пациентът носи парите, излезе така, че болните у нас са се увеличили. Това са инсинуации. Ситуацията в Бургас също е крайно парадоксална – налагат се тежки термини в публичното пространство като източване на бюджета.

- За подкрепата на общината, която откупи представления, това ли е?

- Да, става въпрос за договора, който сключихме с общината по програма „Бургас гледа театър”. Нелепо е да се оправдавам, първо смятам, че община Бургас трябва да получи поощрение за това, което направи, решавайки да финансира не директно театралната дейност, а зрителите, които в момента са материално затруднени да посещават театъра. Това е и подходът на министерството между другото, субсидирайки зрителите – една модерна позиция. Но когато се говори за източване на бюджета, това очевидно е криминално престъпление и сега, ако е сериозен този разговор, ще излезе, че съм организирал престъпна група и съм въвлякъл в нея кмета, общинския съвет, всички директори на училища, дружествата на диабетиците, на инвалидите, на глухите...пенсионерските клубове. Отаделеч на някого може да му изглежда, че са много представленията, но салоните са пълни. Би било престъпление, ако хората не влизат в салона и не гледат театър. Крайно неприятна ситуация, която не бих искал чрез медиите да я коментирам, но държа обяснение поне на хората о т Бургас - да са спокойни, да знаят, че нищо криминално не вършат, влизайки в салона... /смее се/.

- А за какви пари става дума все пак, какво източване?

- По програмата са отпуснати 120 хиляди лева от общината. При средната цена на билети от 6 лева, това са към двайсетина хиляди зрители. Ако някой нарича източване факта, че се опитваме да осигурим заплати на работещите в театъра и то при сегашното им мизерно ниво, то просто е несериозно. Обвинението е, че става двойно заплащане. Министерството отказа да признае тези зрители, на всичкото отгоре със задна дата, което е нелепо. Измисли специална точка, че няма право от общинския бюджет да се финансират директно зрителите, което е безумие... Аз разбирам ръководството на министерството и неговата нервност по отношение на това, че зрителите ще се окажат повече, отколкото те сметнаха и няма да има откъде да дойдат парите, бюджетът не е разтегателен. Съжалявам за тази ситуация, ясно ми е, че някой трябва да излезе виновен, но отказвам да приема подобна вина, защото не може нормалният мениджмънт да се нарича престъпление. Аз на всичкото отгоре като добросъвестен чиновник предупредих министерството за това, което ще се случи, въвеждайки тази методика. Написах докладна записка, в която обясних, че цялата система по този начин – показател бройка зрител, рано или късно ще доведе до двойно увеличение на зрителите и средствата ще бъдат недостатъчни. Т.е. смятам, че методиката сама по себе си е сбъркана. Ако тя цели закриването на една част от провинциалните театри, по всяка вероятност резултатът ще бъде постигнат. Смятам, че трябва да има по-голяма конкретизация на финансирането, защото сега не е нормално – един билет, един зрител не струват еднакво във всички сгради, във всички градове. Дори само заради съществуването на Народния театър така не може, подобно изравняване. На пръв поглед изглежда, че това е справедливо състезание и който оцеле – оцелее... Но то не е справедливо изначално – условията са различни, градове, театри.. Страхът ми не е за бъдещето на бургаския театър, ние имаме достатъчна публика, страхувам се от това, което предстои. Нормално е, че театралната мрежа е голяма, има места, нуждаещи се от промени, но ме отчайва начинът, по който се въвеждат тия промени – с много загуба на жива сила, на хора, на театрални ситуации. Проблемът не е в творческия потенциал, рано или късно на разни места ще се събират талантливи хора и ще направят представление. Проблемът е в зрителския потенциал, който в годините има опасност да се разпилее. Ако някой сега ме обвинява, че децата влизат безплатно на театър, искам да кажа, че преди две седмици за първи път дойде училище от „Меден рудник”, чиито деца не бяха ходили на театър. За първи път бяха в салона и гледаха с широко отворени очички, гледаха щастливи. Като обявим безплатно за възрастните хора, опашката е безкрайно дълга. Т.е. смятам, че позицията ми е правилна. Още повече, че системата на контрол на общината е доста по-сериозна от тази на министерството. Отчитането на програмата пред общината е много стриктно. И тук искам да се обърна пак към Стратиев. Има едно старо есе в „Българският модел”, казва се „Развод по български” и то е за развода на държавата с културата. Крайно актуално четиво, препоръчвам го! Очевидно е, че върви такъв процес на абдикация на държавата от културата.

- Каза, че за театралния фестивал „На брега” тази година ще е нулева, никакъв шанс ли няма?

- Да, поради факта, че залата е в ремонт, но и заради друг парадокс - фестивалните билетите не се отчитат като субсидия. Това кара всички театри да отказват да пътуват, доста сложно става. Една поредица от фестивали са отбелязани със субсидия, бургаският театър не е сред тях с аргумента, че аз съм бил персоналният селекционер, т.е. това било необективно. Така или иначе фестивал ще има, но догодина. Не искам сега пак малък фестивал, който само да прилича на празник, искам да има сериозно международно участие. Доскоро не беше ясно, а сега е относително ясно за ремонта, до края на август са сроковете, а аз, живеейки в България, не смея да рискувам. Разбра се преди 20-ина дни, когато беше късно за международно участие и за всичко останало.

- А ще бъде ли новата зала и кинозала, както се обсъждаше на последния „София филм фест на брега”?

- Да, доколкото зависи от мен. Специалисти огледаха мястото, изготвиха технически оферти, които са в общината. Имам уверението, че при актуализацията на бюджета през август ще бъдат предвидени тези средства за звук, екран, киномашини. Дойде един от най-добрите специалисти у нас, който е оборудвал Дома на киното в София, огледа, произнесе се. Няма конструктивен проблем, ще вкараме и необходимата вентилация, както е според изискванията...

- Значи можем да се надяваме, че за юбилейния, 10-и „София филм фест на брега” ще имаме ново, модерно пространство? А защо не и да правим панорами на творци, на чужди кинематографии...

- Дай, Боже, а и не само това. Аз съм имал в практиката си това – да показваме филмовия еквивалент на представление, което в момента е в афиша на театъра. Или пък да затвърдим едни съботни прожекции...

- Което по никакъв начин няма да пречи на театралната продукция. В момента подготвяш ново заглавие, защо се спря на Станислав Стратиев и неговия „Българският модел”?

- Тази година се навършват 70 г. от рождението на този голям наш драматург и смятам за редно и ние да направим нещо по този повод. Преди 20 г., когато е писал текста, той е бил на 50, на колкото съм аз в момента... и се замислих, че много навързани станаха нещата... Най-вероятно премиерата ще бъде на 29 юни в Летния театър. Освен цялата трупа, ще участват и хора отвън, имам идея дори да ги сменям в различните представления. Ще бъде отворена структура, в която могат да влизат различни хора. В първите години на демокрацията Стратиев пишеше едни дописки по вестниците, които след това издаде в книги. Последно живееше във Виена, при жена си, която работеше там. Познавахме се доста добре, работехме заедно, той пишеше, аз ги поставях на сцена. „Българският модел” и „Упражения по другост” са мои сценарии, а „Зимните навици на зайците” първи го поставих в Смолян. Много актуално звучи този автор и днес, много, сякаш не са минали тези 20 години...

- Спомена нещо за разделение на софийските и провинциалните театри. Още ли е актуална тази битка, не се ли разбра безсмислието й?

- Ами „от горе” се опитват да внушат, че понеже провинциалните театри непрекъснато лъжат за зрители и крадат, няма да стигнат пари за столичните. Това просто не е вярно! Сега Карталов прави опера в зала 1 на НДК, това представление би трябвало да бъде финансирано с целогодишния бюджет на един провинциален театър. Защото зрителят на опера струва 70 лева, умножено по близо 5 хиляди зрители, колкото е залата, прави 350 хиляди лева. Опитът да се изкара някой друг виновен за липстата на сметки е доста непочтен. Тя така започна тая идея – че софийските театри много работят, а получават по-малко или наравно с провинциалните. В Бургас имаме нашествие на софийски театри, за последните три месеца са изиграни над 40 представления. Но аз не пискам, какво да направя, да затворя НХК, да вкарам пожарната?... Тук има зали, а в някои градове има само един салон, ако го затворят, никой няма да отиде там. Аз затова им казах – връщате ме преди зрелия социализъм, когато театрите играеха само в собствения си град. Беше кощунство, от което губи само публиката, никой друг. Ефектът на това, че се затварят театрите, отново ще доведе до свръхпроизводство. Да сметнем - в един малък град представленията се изиграват за 6-8 пъти, а да се изхранват артистите само от собствена продукция, са нужни по 10-12 представления, което е глупаво. Целта беше да се правят по-малко представления и да се играят на повече места. Да има движение в театъра, да се гледа на България като на единен театрален пазар, а не на раздробен регионално. Тактически грешки според мен, които за съжаление ще бъдат тежки във времето. Няма да бъде безболезнено това, което ще се случи като край на реформата. И понеже очевидно е грешка, първите резултати се виждат още в първото тримесечие и вместо да направят правилните изводи, че самата система е сбъркана, от министерството реагират обратно – с административни методи се опитват да натискат пазара, като още повече го изкривяват.