Фото: Тодор Ставрев
21 септември 2011, сряда
Йорданка Ингилизова
Работа на държавата е да съхранява традицията и да я развива
Големият майстор на четката проф. Светлин Русев изненада бургаските си приятели и почитатели с невероятната изложба „Каменни картини”, подредена в галерия „Пролет”. Върху разноформени мраморни отломъци той е оставил своя оригинален почерк, зографисвайки лица в профил и анфас, свежи флорални сюжети, абстракции.
На откриването маестрото, който не е идвал с професионална задача в морския град поне 4-5 г., беше топло посрещнат от артистичната бохема, от колекционери и ценители. Разговорите в познатото уютно пространство на ул. „Лермонтов” протекоха усмихнато и позитивно на чаша вино, доказвайки, че изкуството извисява духа и най-вече - на мечтателя дава нови криле на фантазията...
- Здравейте, проф. Русев! Защо точно сега показвате тази колекция, каква е нейната биография?
- Готвих я дълго. Това е една характерна подборка от картини в камък, по-необичайна. Първо я показах в София. Галеристката Пролетина Иванова дойде там, току-що беше излязла от болница, което много ме трогна - че в това състояние пристигна заради мене. И се разбрахме с нещо подобно да гостувам в галерията, като преценя точно какъв характер да има изложбата. Прибавих няколко нови неща, реших и рисунки да включа, като се съобразявам с цялостното оформление на пространството. Потърсил съм една връзка на енергията с камъка. Използвах илинденски мрамор, понеже ще участвам в групова изложба, провокирана от фондация „Арт център Илинденци” на Иван Русев. Там, в подножието на Пирин, ще има цялостен културен празник, с музикални изпълнения и художествено осветление.
- На поканата сте написал – „упражнения с продължение”. Върху камъка ли се упражнявате или това е просто една игра на думи?
- Ами то изобщо рисуването е едно упражнение. Един художник ако не се упражнява, какъв художник е тогава... Не са много специфични за мен тия неща, затова казвам, че са упражнения...
- Кога за първи път направихте рисунка върху камък?
- За първи път беше в Рупите, когато работих по църквата „Света Петка”, тогава експериментирах върху камък. Направих няколко малки неща, видях, че може да стане нещо интересно. Но тук хрумването е спонтанната идея за село Илинденци, затова и камъкът е такъв, има и малко врачански.
- Вие сте творец с гражданска позиция и би било интересно да чуем мнението ви за откриващите се в София музеи – на модерното изкуство, на тоталитарното... Ваши колеги казват, че в галериите има огромен луфт от информация за съвременното ни изкуство и това всъщност е проблемът.
- Първо трябва да уточним кой какво разбира под съвременно изкуство. Хаосът е абсолютно голям, защото какви са критериите не е ясно, според един едно, според друг - друго. Последните години очертават един вакуум за галериите, за нашата традиция, за цялото наше наследство. Тия неща заминаха в чужбина, в някои частни колекции. Но истината е, че художниците оцеляваха на мускули и то не благодарение на държавата, а на частни колекционери. Оцеляваха и вследствие на ново ориентиране – младите към програмиране, към компютри, към съвременни форми, които нямат нищо общо с пластическото изкуство.
- Няма ли спор обаче къде и как да се съхранява изкуството ни?
- Няма спор за това. Във всяка нормална културна държава, от една страна, тя взема творби, от друга – художниците се поддържат от частни колекционери. Държавата си е държава и тя се грижи за сериозната, цялостна подкрепа на авторите, дори не само за тях, а и за галериите, за колекциите... Това си е нейна работа. Едно е да оставиш нещата на самотек, на движение на хаоса в момента, друго са критериите на музеите, сериозно нещо. Пак повтарям, работа на държавата е да си поддържа музеите, да съхранява традицията, да я развива. Иначе частните колекции са си частни, те могат да създават само атмосфера и климат.
- Може би с откриването на музеите да се промени нещо?
- Не смея да прогнозирам, ще видим. Но това, което е изпуснато, е факт. Е, ако има отношение, ако й стане приоритет, държавата ще започне да събира, да издирва нещата, но сега не съм забелязал подобни усилия.
- Тази година се навършват 100 г. от рождението на Ванга. Известно е, че сте били много близки, неведнъж сте заявявал позиция. Какво е останало неказано за Ванга?
- О, Ванга не е тема, по която може да се импровизира сега с едно изречение. За 100-годишнината й фондация „Ванга” предвижда доста неща. Основното е да открие една скулптурна фигура на пророчицата в двора на църквата. Много пъти съм го казвал, тази църква не е единственото наследство на Ванга, нейното истинско наследство си е чисто духовно. Което действително поддържа и вярата у хората, докоснали се до нея. Тя беше човек, който се грижеше за физическото и духовно изцеление и наистина тези, които са разбрали, повярвали са в нея, това са хора, според мен, на друго духовно ниво. Неслучайно тя казваше – храмът е Ванга и Ванга е храмът. И този храм е символ не на институцията, на църквата, а на вярата.
- Какво искате непременно да се знае за нея?
- Какво да искам? Чисто и просто хората да знаят, че България е била дарена с човек с мисия, който да помага на хората. Бих казал, че Ванга беше дар за България и това следва да се осмисли от всеки един от нас - защо именно в България и да се види смисълът, как една жена в това състояние, на слепота, помагаше на хората. Че Ванга беше изпратена със специална мисия – това трябва да се знае! Тя не е обикновена врачка, не е обикновен медиум, тя не е контактьорка. Тя е един извисен дух, който беше приземен на наше, земно ниво, за да може да разговаря с такива бунаци като нас. И те да я разберат...
- Четох едно ваше обяснение и ми хареса – в отговор на обвинения, че сте я манипулирал...
- О, това са роднински простотии. Ванга се отнасяше към нас добронамерено, но снизходително. Да манипулираш Ванга?! Абсурдно е да си го пимислиш дори... Човек не знае с кого си има работа... Това само хора, които загубиха позициите си при нея, могат да го твърдят, наследниците й. Но аз съм престанал да се занимавам с тях.
- Липсва ли ви тя?
- Естествено, но не само на мен. Ванга липсва на България.
Сподели в социалните мрежи