Ракурс
Източник: lira.bg

На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-именитите писатели на ХХ век – Джордж Оруел. Той остава завинаги в историята на литературата с вечни произведения като „Фермата на животните”, „Глътка въздух” и най-вече „1984” – книга, представила в най-пълна степен последствията от тоталитаризма. Творчеството на Оруел се е превърнало в пример за политическо писане.

Джордж Оруел е артистичният псевдоним на Ерик Артър Блеър, който е роден през 1903 г. в Мотихари, Индия, тогава британска колония. Макар неговият дядо да е благородник, семейството му не живее в разкош, като малкият Ерик учи в църковно училище, защото майка му и баща му нямат пари да го запишат обществено. Мразел да ходи на училище. По-късно, с помощта на приятели, учи в колежа „Итън” в Англия.

Пътува до Бирма, където живее баба му. Това се случва през 1922 г. Там става полицай и служи няколко години. Именно по това време започва да публикува първите си произведения.

По-късно се премества в Лондон. Там започва да работи усилено, за да направи кариера на писател. В опит да подражава на Джек Лондон, който бил от неговите идоли, започнал да се движи в средите на бедните в града и да изучава техния живот.

През 1928 г. се мести в Париж. Привличат го по-ниските цени и репутацията на града на бохемски център. По това време там живее леля му, която му помага.

Годините в Лондон и Париж са основа на книгата му „На дъното в Лондон и Париж”. Във Франция прави сравнително успешна кариера на журналист. Пише политически статии за „Монд”. По-късно отново се връща във Великобритания. Работи и като учител.

Когато избухва гражданската война във Испания, той решава да се включи, за да се бие срещу диктатурата на генерал Франко. Преживяванията му там са описани в творбата „Почит към Каталуния”.

Наблюденията му върху Първата и Втората световна война са основа на творбата му „Фермата на животните”.

„1984” е публикувана през 1949 г. – тя е протест срещу тоталитарните режими, които набират сила през това време. Книгата е смятана за една от най-великите антиутопии в литературата.

Сайтът personal.nspalmer.com публикува това интервю с уточнението, че го препечатва от Business Software Review. Читателите вероятно ще се учудят как изданието е успяло да вземе интервю с прочутия писател. Истината е, че отговорите са напълно достоверни, но са дадени от познавача на Оруел – Дейвид Уайкс, преподавател по английски в „Дармут колидж“. Той използва всичките си познания, за да отговори така, както Оруел би отговорил.

Уайкс е роден през 1941 г., завършил е Оксфорд, става доктор на науките в университета във Вирджиния през 1967 г. Той е един от най-добрите специалисти по английска литература на ХVІІ, ХVІІІ и ХХ век и политическия й контекст.

Защо не започнем с вашия живот и как написахте „1984”?

Това е дълга история. Книгата излезе през 1949 г. и е последното нещо, което съм написал. Представлява литературно обобщение на всичко, което съм открил за политиката и начина на развитие на света до този момент. Ходих на училище в Итън и бях предопределен за кариера в горния слой на средната класа.

Винаги обаче съм чувствал вина за социалната си позиция и съм искал да се „декласифицирам” от мястото си в английското общество. Политическите ми възгледи се оформиха по време на Испанската гражданска война през 30-те години на ХХ век. Преди това съм бил сервитьор, мияч на чинии, участвах в различни експедиции. Споделях живота си с общи работници. Забърках се в каша, за да бъда арестуван, само за да видя какво е да си в затвора.

Как преживяванията ви в Испания повлияха на писателската ви кариера?

След това исках да направя две неща. Първо, да убия „Руския мит”. Митът, че СССР е работещ модел на социалистическото управление. Това беше нищо друго освен една лъжа. Написах история, базирана на Руската революция, „Фермата на животните”. Там животните въстават срещу фермера. Фермерът са руските благородници. Накрая обаче животните не са по-добре отпреди.

Също исках да напиша книга за тоталитарните режими по света – „1984”. Исках да покажа как тоталитаризмът превзема дори държава като Англия, с дълги традиции в демокрацията. Книгата е много по-песимистична, отколкото съм аз всъщност. Един от въпросите, които никога не ми беше зададен, е как ме кара да се чувствам цялото това внимание след публикуването на книгата – харесва ли ми, разочарован ли съм?

Това е добър въпрос. Бихте ли отговорили?

Мълчанието за идването на 1984 г. може да означава много неща. Едно от тях, че съм написал безсмислена книга. От една страна съм тъжен, че книгата се чете толкова, защото това означава, че е актуална, че тоталитаризмът взима връх. Тъжно е, че той не е само нещо любопитно от миналото. От друга страна, положих доста усилия за „1984”, които усилия, почти ме убиха. Затова съм доволен, че има отзвук.

Лошото е, че излиза, че „1984” е всичко, което искам да кажа, а това не е така. Дразнещо е, защото аз съм вярващ в демократичния социализъм, в успеха на колектива заедно със свободата, а ме описват като поддръжник на Западния капитализъм. Презирам съветската система не защото е революционна, а защото твърди, че е, а всъщност не е. Това е просто тирания.

Смятате ли „1984” за пророчески роман?

Обществото, което описвам, не е задължително да се появи наистина. Все пак това е сатира, с други думи – преувеличавам. Но нещо подобно би могло да се появи. Не случайно поставям центъра на събитията в Англия. Англоговорящите не са над останалите и могат да бъдат победени от тоталитаризма, както и всички останали.

В книгата вие описвате как войната, някъде далеч, откъсва хората от личните им проблеми – това как всяка стъпка им се следи, наказва и т.н. Виждате ли нещо подобно между САЩ и СССР днес?

Няма конспирация, но хората, в един момент, може и да решат, че има. Всички ние допринасяме за военното положение, което е в огромни мащаби. Трябва да се отбележи, че макар да критикуваме положението на Запад, то пак е в пъти по-добре от това на Изток. Все пак, трябва да внимаваме военните организации да не започнат да потъпкват свободите, които трябва да защитават.

В романа Уинстън Смит е накрая победен и разрушен от Партията. Има ли надежда за Уинстън Смит в реалния живот?

Има лъчи на надежда. От историческа гледна точка, всички диктатури са били обречени, защото човешката природа е искала свобода. Сега обаче тя не е толкова постоянна. Не се знае дали няма хората да спрат да искат свобода. Засега това не е реална заплаха, но модерните изследвания показват, че е възможно.

Открити са компютрите. Те положително или отрицателно ще повлияят на перспективата за свободата?

Компютърната технология е това: технология. Тя е морално неутрална точно както технологията за палене на огън или отпечатване на книги. Плашещото е, че компютрите са по-силни и се представят по-добре от хората. Заради някои техни способности, виждаме, че те могат да бъдат много полезни в потискането на свободата.

В ръцете на тираните, те ще бъдат използвани с тиранични цели. Но ако има воля за свобода, компютрите могат да помогнат. Така работят нещата в САЩ. Макар да има единични злоупотреби, в ръцете на много хора те са щастие. Тоталитаризмът работи и на базата на липсата на информация. А компютрите осигуряват достъп до нея.

Смятате ли, че тоталитаризмът е де факто фетиш за подреденост?

Да, абсолютно. О’Брайън, агентът, който измъчва Уинстън Смит, иска да го преоформи. Властите могат просто да го убият. Но те не понасят някой да мисли различно. Затова влагат всички усилия, за да накарат Смит да обича искрено Големия брат. Това иска правителството. След това могат да го зарежат, защото е такъв, какъвто искат от него да бъде.

Този фетиш се забелязва, в известна степен, във военния, полицейски ум. Има глагол, който се използва в Америка – да се полицейства. Значи мястото да изглежда ужасно подредено. Фактът, че полиция и подреденост се събират в един език е адски разкриващо. В „1984” нищо не работи, освен полицията.