46-годишният капитан далечно плаване Христан Димитров е завършил Техникума по корабостроене и корабоплаване. Дипломира се като механик във Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”, а по-късно завършва и корабоводене. Започва да плава през 1992 г. на контейнеровози на Параходство “Български морски флот”. Четири години е втори механик и трети помощник-капитан на учебния ветроход “Калиакра”. От 10 години плава под чужд флаг. Изпълнителният директор на “Топсейл” ООД Пламен Свещаров го кани за капитан на “Роял Хелена”.

Как се запалихте по ветроходството – учили сте първо за механик?

Занимавам се с яхти от 1985 г. Бях ученик в Техникума по корабостроене и корабоплаване (сега Варненска морска гимназия, б.р.), когато ни заведоха – група от двайсет и няколко човека, в Яхтклуб “Кап. Георги Георгиев – Порт Варна”. Желанието да се занимавам с яхти си го имах отдавна, но в онези времена не пускаха току-така в яхтклуба. Един наш преподавател обаче успя да направи разговори с когото трябва и да доведе групата от техникума да помага. Отсяването стана още есента, когато започнахме да шкурим лодките – тогава отпадна първата голяма половина. После останахме един-двама и накрая – само аз. Почти 30 години се забавлявам с ветроходство – състезавал съм се във всички черноморски регати в България, а в последните години – и тази в Румъния. Плавал съм на различни лодки.

Имате опит на големи ветроходи. Разкажете за него.

Качих се през 1986 г. като стажант на учебния ветроходен кораб “Калиакра”. После през 1996 г. влязох в екипажа на баркентината. Оттогава до 2000 г. съм участвал в регатите на високите ветроходи, в които се е състезавал и нашият кораб – в Атлантическия океан, в Балтийско и Северно море, в Средиземно море. Капитан Стоян Ангелов събра един изключителен екипаж през 1996 г., който остана почти в непроменен състав 12-13 години заедно. В момента част от тези момчета са екипаж на “Роял Хелена”. Казвам момчета, защото навремето ние бяхме най-младите на борда, а ето, че вече учим стажантите…

 Кое Ви мотивира като един добре платен капитан на търговски кораб да приемете да водите “Роял Хелена” в регатата в Черно море?

Най-големият ми мотив е тръпката да се върна под ветрила, да усетя емоцията на тези регати отново. Това е нещо, което не може да се сравни с плаването на търговски кораби.

И вече като капитан…

Няма значение като какъв си на ветрохода. Имам колеги, които искат да се качат просто, за да бъдат пак на голям ветроход, да участват в гонките, заради емоцията да си на регата.

На какво искате да научите младите стажанти по време на регатата?

На това, на което нас са ни научили и на което после пък ние сме учили други стажанти – на моряклък. Под това разбирам не да се научиш да караш кораба, а да бъдеш истински моряк, възпитан с идеята, в духа на морячеството. В днешно време нивото на обучение е снижено и младежите изобщо нямат представа за морска идея. Хубаво е, че има такива възможности, каквито са стажовете и регатите под ветрила. Но пак е важно да попаднеш на хора, които са готови да ти споделят всичко за професията. На “Роял Хелена” имаме точно такива хора. Проведохме стажантски програми по общокорабна подготовка и младите, които ще участват в регатата вече са започнали да учат важните неща. Забелязах няколко момчета от първи курс в Морско училище, които са запалени, идват на кораба редовно, работят с желание… Тук ще ги научат на занаята, да работят с ръце.