Опра Уинфри
Източник: Lira.bg

Паулу Коелю е един от най-обичаните и продавани писатели. Той е познат със спиритуалните си и езотерични творби, превеждани в цял свят. Последната, „Изневяра“, е от скоро на българския книжен пазар. Представяме ви част от интервю на известната телевизионна водеща Опра Уинфри с Коелю, по повод 25-та годишнина от публикуването на най-известното му произведение, „Алхимикът“. Бразилският писател говори още за съдбата и нейната роля в успеха на „Алхимикът“, кое е най-важното качество и какво ще ни пита Бог пред портите на Рая. Интервюто беше излъчено в oprah.com.

Опра Уинфри:
 
Изминаха 25 години от публикуването на „Алхимикът“.
Паулу Коелю:

Много съм благодарен на американския народ, защото книгата счупи всички рекорди в бестселър листата на „Ню Йорк Таймс“. Все още е там. Това много ме радва, защото аз съм много ентусиазиран за това, което правя.

Книгата е феномен, защото не стана хит от началото. Тя постепенно се разви. Аз чух за нея чак през 1996 г., когато интервюирах Мадона. Тя ми каза, че това е любимата й книга. С годините сякаш романът „расте“ и води свой собствен живот. Това е уникално, нали?

- Да. Интересното е, че когато Мадона спомена книгата, очаквах тя да започне да се продава много, но нищо не се случи. След това Бил Клинтън беше сниман с нея – отново нищо. Още известни личности говориха за нея – Уил Смит, Джулия Робъртс – отново нищо. И един ден отворих вестника и я видях в листата на „Ню Йорк Таймс“. Славата й се дължи единствено и само на читателя. Не само на известните, но и на анонимния читател, без който романът няма как да се превърне в бестселър. Написах „Алхимикът“ за 2 седмици. Показах я на издателите ми, които решиха да я издадат, понеже първата ми книга се продаваше горе-долу добре. Още първия ден някой си купи едно копие от книжарница в северната част на Бразилия. Всички много се развълнуваха. Но минаха 6 месеца, докато се продаде второто копие. Купи си го същият човек! Тогава издателите решиха, че книгата просто не се продава. Казаха ми, че няма повече да издават мои книги. Помолих ги да дадат на книгата време. Те ми отказаха. Има едно изречение в книгата – „Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си“. Казах си, че щом съм го написал, трябва да живея според тези думи. Реших, че ще чукам на врати и ще търся някой, който да преиздаде „Алхимикът“. Още първият човек, важен издател, когото потърсих, ми даде положителен отговор. Невероятно е. 3 години по-късно в Бразилия бяха продадени половин милион копия. Питах го защо се е съгласил да публикува книга, която вече е излязла на пазара и е била провал. Отговори ми, че не знае.

Звучи ми като съдба.

- Да, точно така. Аз вярвам силно в съдбата. Вярвам, че когато човек търси правилния човек, го намира.

Откъде идва идеята за тези знакови думи, в които сте накарали милиони хора по света да вярват?

- От това, което съм преживял. Винаги, когато съм искал силно нещо, съм го постигал. Положително или отрицателно. Вселената работи така, че понякога подсъзнателно привличаме трагедиите. Защото искаме да сме жертви. А да си жертва означава да оправдаеш много от провалите си в живота. Вселената ти помага да бъдеш този, който наистина искаш и вярваш, че ще бъдеш. Помага ти да вървиш по пътя, по който съзнанието ти те води.

Предполагам има хиляди хора, които се свързват с вас и ви питат каква е тяхната мисия в живота и как да постигнат всичко, което искат. Какво им отговаряте?

- Първо, трябва да уточня, че да изпълняваш мисията си в живота невинаги означава да постигнеш всичко, което желаеш. Казвам им, че не съм гуру, не знам отговорите на всички въпроси. Уважавам много нещо, което се нарича мистерия. Мога да ви дам 10 000 обяснения, и то убедителни, затова защо ние сме тук, но никое от тях няма да отговаря на истината. Причината да сме тук е мистерия и ще остане такава. Може би ще разберем в деня, в който умрем. В деня, в който срещнем Бог. И когато срещнем Бог, той няма да ни задава много въпроси, няма да ни пита какво сме направили и колко гряха сме извършили. Ще ни пита един въпрос – „Обича ли достатъчно?“. И ако отговориш искрено „Да“, Бог ще те посрещне в Рая.

Повечето хора се фокусират върху бремето и губят мечтите.

- Не губят мечтите. Те ги крият. Затова виждаме толкова хора, които се саморазрушават. Те знаят, че имат мечта, но не са достатъчно смели, за да я преследват и осъществят.

Пишеш, че истинският кураж е в това да преследваш мечтите си.

- Да, въпреки страха. Моята мечта беше да стана писател. Виждах толкова писатели, които са парализирани не само от провала, но и от успеха. Не исках да съм като тях.

Харесва ми, че говориш за език на знаците. Знаците са навсякъде около нас, през цялото време. Момчето Сантяго се научава да следва знаците. Как ги разпознаваме?

- За знаците няма кой да ни преподаде. Можем само сами да ги откриваме. Нито аз, нито който и да е може да напише книга за езика на знаците, езика на Вселената. Той се учи като правим грешки. Вселената ни дава знаци. Ние не винаги вървим по правилния път, но хубавото е, че тя често ни поправя.

Кога вие научихте как да следвате знаците на Вселената?

- Когато започнах да внимавам и да си давам сметка за живота, за нещата, които се случват. В мига, в който осъзнах, че животът не се върти около мен. Когато си дете, си мислиш, че само ти съществуваш. Един ден бях до едно портокалово дърво и изведнъж осъзнах, че съм жив. Дадох си сметка, че не само съм жив, но и съм част от нещо огромно – Вселената. Разбрах, че не всичко е в моя детски свят. Тогава реших, че ще внимавам, докато съм жив, ще гледам какво се случва и ще следвам знаците.

Кое е най-важното качество?

- Куражът е най-важното спиритуално качество, което човек трябва да притежава. Не е нужно да имаш добра връзка с Бог, не е нужно дори да вярваш в Бог, но се нуждаеш от кураж. Куражът е най-важен за осъзнаването на света. В противен случай ограничаваме света само до нещата, които разбираме.

Как да бъдем добри в езика на света?

- Като сме решителни. Само по този начин. Ако не се страхуваш от непознатото, то ще се отнесе добре с теб