Елена Бойчинова

Преди месец на англоезичния пазар излезе „Убийства с инициали“ („The Monogram Murders“) на Софи Хана. Британската критика очакваше с нетърпение романа, възраждащ легендарния Еркюл Поаро на Агата Кристи. Премиерата се състоя на 8 септември в лондонския хотел „Риц“, преобразен като хотел „Блоксъм“ – мястото, на което е ситуиран сюжетът на романа. Една от атракциите беше присъствието на актьора Дейвид Съчет, най-убедителният изпълнител на Поаро в киното. В средата на октомври романът на Софи Хана ще бъде публикуван и на български. Софи Хана беше любезна да отговори на въпросите lira.bg.

„Убийства с инициали“ вече е в английските книжарниците и се радва на голям интерес. Как стигнахте до правото да напишете продължение на историите на Еркюл Поаро? Имаше ли конкурс?

- Не съм се състезавала с никого, за да получа правото да пиша за Еркюл Паоро. Но имах план от 100 страници и знаех какво ще се случи. Беше нещо като готов цял роман в бележки. Получи се успешно. Направих го, за да може семейството на Агата Кристи да се запознае с всичко, което опитвам. Те останаха много доволни от всички елементи на историята още преди да съм започнала да я пиша. Но когато я направих най-накрая, открих, че писането на самия роман след този предварителен труд беше много по-лесно. Всички елементи на сюжета, цялата конструкция на романа вече бяха готови и можех да се съсредоточа само върху написването му.

Все пак какво се случи? Разкажете ни по-подробно?

- Може би беше късмет. Агентът ми случайно се срещнал с издателите на Агата Кристи за нещо друго и се изтървал: „Ей, знаете ли, може да помолите моята авторка Софи Хана да напише нов роман за Поаро. Тя е много голям фен на Агата Кристи!“. Издателите говорили с хората от „Агата Кристи истейт“ още на следващия ден, като си мислели, че ще получат отказ, както се случвало в последните десетки години, когато ставало дума за продължение на романите на Кристи. Но се оказало, че семейството на писателката отдавна обмисляло точно това – просто предложението дошло в точното време. Оказа се, че е въпрос на добър късмет и тайминг.

Знаете ли дали е имало и други писатели, които са искали да го направят? Вие изненадахте ли се?

- Нямам представа . Предполагам, че на никого не е хрумнало просто така, точно както и на мен не ми е минавало през ума. Поне докато на агента ми не му е хрумнало. И да, беше голяма изненада за мен, когато разбрах, че точно аз получавам тази толкова отговорна и важна литературна задача. Беше голяма чест. Но пак казвам – нямаше конкурс. Просто се случи да съм на правилното място с идея, която семейството на Агата Кристи хареса. Те ме помолиха да напиша книгата, най-вече защото харесаха моя план.

Кога за пръв път прочетохте книга на Агата Кристи и коя е любимата ви?

- Баща ми ми купи първата книга на Агата Кристи. Беше от един панаир на книгата, втора ръка. Бях на 12 години. Книгата беше „Труп в библиотеката“, един от най-добрите случаи на Мис Марпъл. След това, докато станах на 14, прочетох всички книги на Агата Кристи, вече ги имах в библиотеката си и си имах много любими. И сега не мога да кажа за някоя: „Тази е номер едно за мен“. Някои от любимите са ми: „Убийство в Ориент експрес“, „Sleeping murder” („Стаена смърт“), „Смъртта на Лорд Ежуеър“, „След погребението“.

Трудно ли е превъплъщението в някой известен писател?

- По принцип е трудно да си писател. Вероятно и по някакъв начин изненадващо. Този роман, който написах, е още по-труден. Но никога не се подадох на паниката, което е изненадващо признание. Нямаше да се съглася да го направя, ако не се чувствах готова да го направя. А бях сигурна, че мога, защото Агата Кристи е имала най-голямо влияние върху мен. Тя е оставила голям отпечатък върху мен затова, какъв точно трябва да бъде криминалният роман и това ми се отразява още от детството. Надявам се феновете на Поаро да харесат книгата и, разбира се, щях да се радвам, ако самата Агата Кристи я одобри. Най-важното е, че това не е просто опит да продължа пътя на Агата Кристи. Никой не би могъл. Аз просто се опитах да напиша роман с главен герой Поаро. Роман, който феновете на Агата Кристи да харесат.

Антъни Хоровиц вече направи опит да продължи по пътя на Сър Артър Конан Дойл. Чела ли сте „Домът на коприната“ и смятате ли, че е успял?

- Да, обичам тази книга. Всъщност именно тя ме накара да повярвам, че едно продължение може да се окаже ценно и автентично продължение на една серия.

А кои са любимите Ви писател и книга въобще?

- Агата Кристи е любимият ми автор, няма съмнение. Колкото до любима книга – най вероятно „The Black Prince“ от Айрис Мърдок. Това е може би перфектната книга. От една страна е мистерия с убийство, но и любовна история, разказ за амбиции, семейство и завист. Просто книга, в която има всичко. От съвременните писатели много харесвам Тана Френч – ирландска писателка на психологически трилъри.

Имате ли други проекти, свързани с велики персонажи?

- Не. Смятам да съхраня творческата си енергия за Поаро и за моите собствени герои.

Имате доста награди и номинации за поезия, криминална и детска литература. Кой жанр е най-труден за Вас?

- Мисля, че от всичките жанрове, в които съм писала, най-предизвикателен е криминалният. Но и най-отплащащ се. Това е моята страст и като читател. Затова в момента най-много ми харесва да пиша такива книги.

Разкажете ни малко повече за себе си, как и какво започнахте да пишете?

- По принцип пиша концептуални емоционално-психологически трилъри за жени, които по някакъв начин и причина са напуснали правилния път, жени, които са изложени на опасност или са в криза. Първият ми криминален роман „Little Face“ е за жена, която настоява, че бебето й е заменено с друго бебе, но никой не й вярва. В четвъртата – „The Other Half Lives“, разказвам за жена, чиито любовник й признава, че е убил друга жена, която обаче се оказва жива. В друга от книгите ми – „Lasting Damage“, сюжетът е за жена, която вижда на сайт за недвижими имоти труп в една от предлаганите къщи, но след това, когато показва снимката на мъжа си, тялото е изчезнало. Обичам да започвам с почти невъзможни случки – нещо, което да накара читателя да мисли: „Не, това не може да се случи!“. Мисля, че кримките трябва да са нещо повече от това: „Ето, тук имаме труп, тук имаме няколко заподозрени. Кой е убиецът?“.

Какво прави един криминален роман велик?

- Мистерията, съспенсът, непредвидимостта, психологическото напрежение.

В съвременния живот навлязоха електронните книги, какво смятате за тяхното влияние?

- Не ги чета. Дори нямам четящо устройство. Асоциирам четенето от монитор с работа. Затова, когато чета за удоволствие, чета от хартия.

А как интернет променя читателските навици?

- Мисля, че читателите вече трудно се концентрират. Всички вече толкова сме свикнали да сърфираме в мрежата и да прескачаме от едно на друго нещо. Трудно е за хората да седнат и часове наред да задържат вниманието си върху един роман. Това е едно от най-страшните последствия, свързани с интернет. Това може да направи мисленето ни абсолютен хаос. Но интернет е пристрастяващ. Трудно е да се откажеш от него.