Стефан Денков
Източник: Вестник "Черно море"

Какви са предизвикателствата пред обучението на младите кадри за морския бизнес през новата 2015 г.?
Отговор на този въпрос търсим в нашия разговор с проф. д.в.н., кап. I ранг Боян Медникаров, началник на ВВМУ ”Никола Й. Вапцаров”.

- Как определяте сегашната учебна година за ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”?

– Годината (2014/2015) е изключително успешна за нашето училище. Такава е констатацията в годишния доклад за учебната и възпитателната работа, изнесен на Общото събрание, което проведохме в края на декември. Свързва се на първо място с това, че направихме много добра приемна кампания, която започна още в края на 2013 г. и чрез системата на ранен прием ни позволи да намерим по-подготвени и по-мотивирани млади хора.

На фона на многото незаети места при приема в повечето ВУЗ- ове във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” попълнението бе 100% на 17 юли. Към училището се присъединиха и студенти от т. нар. платено обучение бакалаври в рамките на разрешените от Закона за висшето образование 5% от капацитета.

Тук искам да отбележа, че в условията на демографски срив и недостиг на кандидати фактът, че имаме платени бакалаври, говори за безспорен интерес към нашето обучение.
Освен това стартирахме съвместна програма с Висшето транспортно училище в София, като в момента обучаваме и негови студенти. Програмата е по корабоплаване и е входяща в професията – впоследствие след втори курс тези студенти ще могат да избират да продължат по нашите регулирани специалности, като корабоводене, корабни машини и механизми, електрообзавеждане и др.
Въведохме тази нова програма, тъй като практиката показва, че някои от кандидатите не са ориентирани – искат да учат в Морското училище, но не са наясно точно какво, и затова направихме опцията за последваща ориентация в специализацията им.

– Колко души приехте за обучение?

– Общо 555 души за бакалаври, което прави с около 30 повече спрямо предходната учебна година. По чисто морските специалности: 150 – корабоводене, 75 – корабни машини и механизми, и 41 – електрообзавеждане, или 266 души редовно обучение, към които трябва да прибавим и още 72-ма задочници. Нормално в очакванията премина и приемът на магистри.

Интересно е да отбележа и завишения интерес на чуждестранни студенти от ЕС да се обучават във ВВМУ. Тази учебна година имаме сериозна представителна група от Гърция и тенденцията е да нараства. Ние не търсим някакъв свръхръст на приема, а постигане на оптималното равнище.

В общи линии смятам, че училището има висок рейтинг сред своите кандидати. Освен успешния прием друго характерно за работата ни са получените нови международни признания за качеството на нашето образование.

На първо място ще спомена одита от Европейската агенция по морска безопасност, който преминахме през март м. г.
Резултатите от него са много положителни – образно казано, училището изми очите на националната система за морско образование и квалификация, включително и на контролния орган ИА „Морска администрация”.

Второто важно потвърждение за качеството на нашето обучение беше преминатият одит от японското министерство на транспорта.
Това се случи в края на октомври – също с много позитивни резултати.

- На практика какви са ползите от него?

– След приключване на процедурата по официалното припознаване на националната система за морско образование, което ще стане сега в първите месеци на новата 2015 г., българските моряци ще могат директно да работят на кораби, плаващи под японски флаг, без да е нужно да преминават през различни курсове за квалификации и съответни изпити.

Много важен е самият факт, че японското министерство на транспорта, респективно японската морска администрация, признава качеството на обучението на едно училище.
Защото това е водещата морска администрация в Азия, която методически съветва всички останали държави в този регион.
А да не забравяме и това, че концентрацията на корабоплавателни компании в Япония я прави водеща в този отрасъл на световна индустрия.

Разбира се, училището преминава и през традиционните акредитационни процедури, одитите от Лойд Регистър на системата за управление на качеството, проверките на ИАМА, като при всяка от тях имаме позитивни резултати.
Ние направихме много за по-нататъшното развитие на учебната материална база. Само през миналата година успяхме да въведем в експлоатация нови 2 симулационни комплекса с проект по ОП „Конкурентоспособност”, които са екологично насочени.

Първият е лаборатория за оценка на ефективността на корабните двигатели, като има възможности и за симулация на управлението на кораба, и по същество това е нашият 5-и навигационен мостик (имаме още 4 мостика, които са на най-високо световно ниво).
Създадохме и нов симулационен комплекс за отработване на действия в кризисни ситуации както на борда на кораба, така и на различни офшорни съоръжения, в т.ч. на брега. С компанията производител имаме сключено споразумение да започнем изграждането на т. нар. център за развитие, като наши експерти ще създадат и продукти за нейните нужди. Тук идеята е да подпомогнем изграждането на модели за нуждите на симулацията на Военноморските сили – да бъдат симулирани фрегатите тип “Вилинген” (ФР “Дръзки”).
А също така да бъдат симулирани отделни райони, пристанища по българското крайбрежие, които да бъдат в интерес както на ВМС, така и на гражданското корабоплаване.
Потвърждение за високия международен престиж на училището е и фактът, че през септември най-високопоставената морска личност, генералният секретар на ИМО Коджи Секимидзу прие поканата да получи титлата “Доктор хонорис кауза” на ВВМУ. Това стана по време на неговото участие в регионалния форум за Черно море на морските администрации, като след церемонията по награждаването му той откри новия симулационен комплекс в училището.
Друго потвърждение за нашия имидж е проведената при нас важна работна среща на Комитета по учебните програми и научни проекти на Международната асоциация на морските университети.

- А как се развива партньорството с морската индустрия?

– Имаме традиционни партньорски връзки със световни компании, които сериозно подкрепят училището. В тази насока направихме и нов стратегически пробив с мегакомпанията „Роял Карибиан”, която оперира най-големите пасажерски кораби. Преди няколко седмици тя се обърна към нас с предложение да стартираме кадетска програма за наши студенти корабни механици за пасажерските им лайнери.

Фактът, че компания от такъв ранг търси директен контакт с училището, за да селектира тук бъдещите си офицери, представлява още един акт на международното ни признание.
В края на декември имахме знаково за училището посещение от страна на „Тотал”, която проучва блок „Хан Аспарух”.
Ние сме сред първите партньори, към които се обръщат с предложение за сътрудничество във връзка с предстоящото морско сондиране. Както е известно, то се отлага с няколко месеца за началото на 2016 г. Но сериозният и прозрачен начин, по който подхожда компанията, търсейки партньорство с националните ни образователни и изследователски институции, с местните власти, говори за желанието й да не бъдат допускани грешките при предишните енергийни проекти, които не се реализираха.

- В какво ще се изрази партньорството с „Тотал”?

– Като от първа среща още е рано да кажем какви точно ще бъдат специфичните области на партньорството. Ние говорихме за използване на наша експертиза в техните изследвания, за възможностите ни за квалификация, образование, за научни форуми, на които да се представят изследвания, свързани с различни аспекти на проекта.
Освен това партньорството ни може да обхване и аспекти на сигурността, безопасността, опазването на околната среда, на въздействието върху хората от региона и т.н. В общи линии идеята е да се приложи комплексен подход към проблемите, а не да се търсят едностранните решения.

- Осигурявате ли нужния плавателен стаж на младите морски кадри?

– Не виждаме съществен проблем в осигуряването на практиката на нашите студенти. В тази насока ни помага кооперирането с фирмите, които имат интерес към нашите обучаващи се от чисто морските специалности.

Освен това в момента активно използваме програмата „Еразмус плюс”, която осигурява финансов ресурс за практиките по мобилности.
За тази учебна година успяхме с 50% да увеличим капацитета на програмата за училището, което означава, че ще получим финансов грант за 4-месечната практика на море на над 150 студенти. По този начин само с тази програма осигуряваме около 60% от необходимостта за тренинг на море на нашите студенти.

- От приетите 555 бъдещи кадри ще има ли някои да останат без работа на пазара на труда?

– Обучаемите от трите морски специалности, към които прибавям и студентите по корабоплаване, безпроблемно могат да намират работа. Може би единствената, която страда до известна степен, е специалността “Експлоатация на флота и пристанищата”.
Това е свързано с много лошото състояние на националната морска индустрия.
Но, от друга страна, имаме информация, че нашите обучаващи се печелят почти всички конкурси, които обявяват ИАМА, пристанищата Варна и Бургас, ДППИ.

Пък и трябва да сме оптимисти, че сегашната криза в шипинга ще бъде преодоляна и ще дойдат по-добри времена, когато нуждата от кадри рязко ще нарасне.
В връзка с това искам да спомена и нещо друго, което не бива да се забравя. Пресметнали сме, че възпитаниците на училището генерират около 500 млн. евро годишно, които в голямата си част влизат в националната икономика.
Всеизвестна е националната особеност в манталитета на морячеството ни – това са хора, които предпочитат да живеят тук със семействата си, тук да правят малък бизнес със спечелените пари.
И в крайна сметка тези средства влизат в националната икономика.
Ако вземем само ДДС, който генерират, става сума, многократно по-голяма от държавната ни субсидия. Само ще вмъкна, че освен честното заработване на субсидията, която не е голяма, успяваме да създадем и допълнителен финансов ресурс, който ни позволява да се развиваме. Той идва чрез връзките с морската индустрия, чрез програмите, квалификационната дейност и др.

- Наскоро на един от форумите на морския бранш заявихте, че България трябва да бъде обявена за доставчик на морски кадри, какво означава това?

– Това е политическо решение, което, между другото, бе предложено на предния министър на транспорта, който го подкрепи, но заради турболенциите в политическия ни живот остана неосъществено докрай.

Говорим за декларация на държавата, на нейна база вече ще има и съответно отношение на националните институции в сферата на образованието, транспорта, труда и т.н., за да се създадат оптимални условия за реализацията на нашите морски кадри в чужбина.

Хърватия, Украйна, Филипините вече са го направили.
Най-общо казано, тук нещата са свързани с това, че повече хора да работят морската професия, респективно повече да печелят от нея, да плащат разумни данъци в България (размерът им за тях е напълно приемлив в рамките на ЕС ), а освен тях в крайна сметка внасят и заработените средства, които никак не са малки.

Смятам, че морячеството и гастарбайтерите са едни секрети на недобре работещата българска икономика, защото финансовият ресурс, който генерират, осигурява финансовата стабилност на държавата.

Всичко това ни дава основание за пореден път да издигнем предложението си към правителството България да бъде обявена за доставчик на морски кадри.