Ракурс
Източник: Lira.bg

Орхан Памук представи английското издание на новия си роман „A Strangeness in My Mind” за последния брой на списание „Тайм“. Предлагаме ви интервюто с Нобеловия лауреат за литература за книгата и настоящата политическа обстановка в страната му.

Новият ви роман проследява живота на работническата класа в Истанбул от 60-те години на миналия век до днес. Каква е целта ви?

- Започнах го като новела или кратък роман, разказ за един производител на боза. Не планирах да пиша епос от 600 страници за уличния живот в Истанбул. Но това се получи, защото материалът беше доста и много тежък. Беше предизвикателство да пиша за средната класа улични производители и да ги сравнявам с братя Карамазови или Хамлет, например. Едновременно с това трябваше да опиша цялата им човечност.

Главният герой Мевлут произвежда и продава боза. Какво означава тази напитка за турския народ?

- Бозата е популярна по тези места от времето на Османската империя, защото е с леко алкохолно съдържание. Така хем може да опиташ алкохол, хем не правиш нищо в разрез с канона на исляма. Тя се свързва и с романтичното османско минало, добрите времена, когато бяхме част от дълга традиция, империя и вечност.

Вие самият пиете ли боза?

- Пих я, докато пишех романа. Но мога да призная, че не ми е много вкусна.

Виждаме промените и растежа на Истанбул във времето, описано в романа. Какво обаче е загубил градът?

- Няма как да съм равнодушен, но не мога да бъда и един носталгично настроен човек, който оплаква изчезването и разрушението на улиците от неговото детство. Предпочитам да се идентифицирам с новодошлите в Истанбул. Когато живееш в един град, неизбежно е да се влюбиш в него, да изградиш принадлежност. Аз и хората като мен искаме символите на архитектурното наследство и странностите на този град да запазят спомените ни.

През 2006 г. спечелихте Нобеловата награда за литература. Помните ли как се чувствахте тогава?

- Не бях изненадан. Предната вечер вечерях с един сънародник и той ми подхвърли: „Знаеш ли, утре е гласуването…“. На другата сутрин телефонът ми звънна в 7 ч и знаех кой е, защото никой не ми звъни по това време.

Какво е мнението ви за турския президент Ердоган?

- Той става все по-тоталитарен и авторитарен. Не уважава демокрацията. Днес в Турция имаме изборна демокрация, но това не е демокрация в пълна степен. Особено що се отнася до свободата на словото. В това отношение положението е трагично.

Има ли съпротива срещу Ердоган и методите му?

- Щастлив съм да видя, че Ердоган губи гласове дори сред консервативните си привърженици. Те вече не виждат в него истински консерватор. Хубаво е, че турските гласоподаватели се противопоставят на авторитарния президент, на който не му пука за пълната демокрация.

Как се отрази бежанската криза на Турция?

- Аз живея близо до площад „Таксим“ и всеки ден виждам как сирийските бежанци се молят. Щастлив съм, че Германия подслони 800 000 бежанци за една година и им даде документи, сигурност и бъдеще, което не могат да получат в Турция.

Преди време пледирахте Турция да стане част от Евросъюза, но има ли още място вашата страна в Европа?

- Членството в ЕС не ни се получи. Турските националисти и секуларисти, както и военните, не искаха това да се случи. А европейските консерватори пък не искат нас. Сега Европа е заета със собствените си проблеми. Но фактът, че те приеха над 800 000 мюсюлмани в границите си, все пак е добър знак, че Европа също се учи на мултикултурализъм.

На 10 октомври Турция стана обект на ужасяваща терористична атака. Как отговори страната ви на това?

- Може би съм твърде голям оптимист, но този акт наистина обедини Турция. Надявам се, че желанието да имаме стабилна, мирна демокрация и гневът към Ердоган и извършителите на този терористичен акт ще прокарат пътя ни към демокрацията на следващите избори.