Дияна Копринкова

Владеенето на екзотични езици отваря по-широк поглед към глобалния свят

Анна Маринова е родена през 1967 г. в Русе. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“, втора специалност английски език и литература. Била е съставител и редактор на периодичен хуманитарен сборник "Денница" към Националната Априловска гимназия, национален координатор за асоциираните към UNESCO училища за програмата „Световно културно наследство“, главен редактор на сп. "Здраве". Преди да стигне до днешната отговорна позиция на директор е била преподавател по литература и английски език в Националната Априловска гимназия в Габрово.

Преди известно време Анна Маринова пропътува хиляди километри до далечния Сидни за среща с българската общност там. Бургазлийката Дияна Копринкова, която от години живее и работи в Австралия, разговаря с директора на Националната Априловска гимназия за австралийското радио SBS.

Интервюто изтъкнатата журналистка предостави специално за „Ракурс“.

- Г-жо Маринова, какви са първите впечатления от една толкова далечна страна като Австралия, както казахте „страна на другия край на света“?

- Първите впечатления са, че всички хора по света си приличат много, в това число и младите хора, и малките хора, на които предстои да бъдат образовани. Много се радвам на това, че тук има човешки баланс между урбанизация и модерни възможности за работа и модерно строителство и в същото време това е един изключително щадящ, приятен, уютен климат за живот. Много ме радва това, че наред с новите си познанства срещнах и много българи, които са запазили българското в себе си, макар и на другия край на света.

- Как ви се виждат техните познания за езика и за България и особено познанията на децата?

- Първото впечатление е, че те съхраняват най-хубавото от спомените си за родината, независимо какви са били причините, които са ги принудили да я напуснат. Прави чест на повечето български семейства, че обучават децата да говорят на родния си език, независимо че те посещават различни англоезични училища, което според мен като лингвист е изключително голямо предизвикателство - да дадеш на детето възможност да расте в билингвална среда и да има повече сетива за променящия се свят. Колкото е по-екзотичен езикът, който владее детето, толкова по-големи възможности то ще има занапред, защото светът е отворен, светът е глобален и никога не се знае какви специфични умения ще се наложи да използва тови човек. Така че моят, не само професионален, но и съвет на майка, на родител е там, където могат да възпитат децата, да запазят растежа в билингвална среда, не просто на нивото на битовата комуникация, а този език да се развива, да се чете на него, да се гледат филми, да се търси информация.

- Някои от тези млади хора, за които споменахте, посещават българското училище в Сидни. Вие специално сте донесли материали за тях.

- Първото е един сборник, който издаваме в чест и в памет на Васил Априлов, заради който изобщо има българско образование и до днес. Той в рамките на Турската империя си е дал сметка, че единствено образованият човек може да мисли за национално самосъзнание. И е създал условия, дарил е личните си пари, така щото да бъде открито светско училище на територията на родния му град. Имаме едно ученическо списание, което искаме да подарим на децата, които се обучават в Австралия, за да видят какво пишат техните връстници, проблемите, които ги вълнуват. Част от творчеството е изключително лично, другата част са преводни материали. Има на английски, на немски и на гръцки. А другата част от материалите са просто свързани с историята на това училище, защото по този начин бихме искали да им помогнем да знаят нещо за българските си корени и където и да са по света да помнят, че има някакво първоначало. Между другото австралийският континент е едно изключително силно метафорично въплъщение и доказателсто на това, че една нация и стабилитет може да се съгради от хора, събрани от тук и от там, със съмнителни биографии. Но тогава, когато има консенсус, когато има обща воля и желание да се постигне баланс, става един добър и изключително устойчив порядък и обществен ред, такъв, какъвто искаме всички за нашите деца.

- Априловската гимназия, доколкото разбрах от самата вас, дълги години вече поддържа връзки с училища на територията на Австралия. Сега ще проучвате отново този образователен пазар. Какви са целите и насоките този път на това проучване?

- Съществува една неправителствена организация на световните лидери в средното образование. Част от борда са австралийци, другата половина са американци. Седалището се намира в Ню Йорк. Тази организация, която е неправителствена по своята юридическа същност, представлява възможност за хора, които се занимават с образование. Възможност за обмен на информация – как се развиват образователните системи, колко тежки и колко леки са националните учебни планове, по какъв начин се отразяват предизвикателствата на глобалния свят.

Аз съм безкрайно благодарна, че част от представителите на училищата от Австралия и Америка са посещавали българските училища. Водили сме по-сериозни дебати за това до каква степен училищното образование трябва да възпитава гражданско съзнание и гражданска отговорност. До каква степен трябва да се говори за хората, които са станали жертви на някаква агресия, било то вербална или физическа. Смятаме, че това са общо взето проблеми на училищата навсякъде по света, където и да се намират те. И другият вече абсолютно стар колкото света проблем е комуникацията в класната стая.

Комуникацията в класната стая между учител и ученик , колкото и компютри да има, колкото и Интернет възможности да има, колкото и да се развиват тези световни технологии, как да направиш зa малкия човек привлекателно присъствието в учебните приключения, така че той наистина да бъде въвлечен в него. И мисля образователите от целия свят разбират, че няма ли диалог, тогава няма да има и образование.

- Комуникацията учители-ученик също трябва да бъде поддържана и в българското училище в Сидни. Все пак това е едно училище за емигрантски деца и е извън техните учебни програми.

- Това, което си мисля, че можем да направим , за да помогнем, по някакъв начин да пробудим и задържим интереса на тези дечица към българския език, е да пробваме да направим онлайн Essay writing competition между Българското училище в Сидни и Априловската гимназия в Габрово по някаква тема – примерно „Какво е да си българин”.

Бях поразена, когато разбрах, че едно от децата с български корен от Австралия завършва тази година Пени Юнивърсити във Филаделфия и е една от общо 7-те стипендианти. За да спечели стипендията, тя е разказала в своето есе за причините, поради които баща й напуска България преди много години. Така че би могло например нашето състезание да е : „Моят спомен за България“, „Моята представа за България“, или ако тези деца не носят спомена и са родени тук, в Австралия...

- Може би за паметта на поколенията...

- Паметта на поколенията също е много важна . Още повече, тогава, когато си сложен в една ситуация, в която нямаш собствена памет, паметта се носи от роднините ти. За щастие в повечето от българските семейства тук и сред българските общности по света това се случва, което говори, че ние имаме наистина устойчив дух. Но аз като учител смятам, че и другото е много важно . Да общуваме с хората, с които живеем, където и да сме. Няма значение дали е в Европа, дали е в Южна Америка, дали е в Австралия..

- На роден език..

- Да. Защото предавайки това, което съхраняваме, ние всъщност правим и тяхната образователна среда много по-различна, много по-динамична. И даваме възможност също да покажем колко са толерантни те към различията, приемайки останалия свят.