Агенция "Фокус"

Евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов пред Агенция „Фокус” за Европейския съюз, присъедниняването на нови страни членки, спора между България и Македония и др.


Фокус: Г-н Кирилов, какви са перспективите на страните от Западните Балкани преди декемврийската среща на Съвета?

Евгени Кирилов: Настроението на повечето европейски политици в Европейския парламент е в тази посока, че процесът на разширяването е процес на създаване на стабилност в Западните Балкани, така че политическата линия е налице. Разбира се, при условие, че страните, които кандидатстват, работят в тази посока и постигат критериите, които са нужни, за да се присъединят към Евросъюза или да започнат преговори. Линията е ясна, някои страни потеглиха вече по-активно, мога да посоча – Черна Гора, Хърватия, която се присъединява догодина. За останалите перспективата е ясна, въпросът е какво правят те с вътрешната си политика и с точките, които имат да изпълняват.

Фокус: От гледна точка на дискусията, която върви включително и в България – за Македония и условията, които страната ни постави пред Македония, за подкрепа за започване на членство на ЕС, какви са обстоятелствата преди декемврийската среща?

Евгени Кирилов: Този въпрос стана вече доста болен. Както медиите съобщиха, ние имахме среща и с министъра на външните работи на Македония, въпреки че уговорката ни е да не влизаме в подробности на срещата. Моето лично мнение е, че управляващите в момента в Македония повече имитират движение в добра посока. Реалните действия са доста далече. Не съм особен оптимист, че нещата няма да останат само на думи. Последните години нещата се изостриха и може би, инициативата на нашето Външно министерство трябваше да дойде много по-рано, а не в навечерието на Европейския съвет.

Има един основен проблем - хората, които градяха новата македонска нация и македонизма, на основата на антибългарски чувства, там са под един покрив и явно продължават, особено при това правителството, да имат много силно влияние. Няма нищо лошо - да се гради нова нация; ние трябва да признаем на поколението, което е израснало, и е било обучавало в тази посока, правото на самоопределение.

Въпросът е, че трябва да се изостави антибългарската основа. Дотук не виждаме доказателства, виждаме - обратното движение към много по-засилен национализъм, пак на антибългарска основа, но можем само да се надяваме. Виждам, че на повърхността отговорът на външния министър на съседката ни, уж е положителен, но трябва да сме много внимателни. Аз лично съм скептичен, че ще има реално движение, дано да не е така.

Фокус: Защо в последните месеци се измести темата за спора с Гърция за името, с темата за – проблемите между България и Македония?

Евгени Кирилов: Спорът с Гърция си е спор с Гърция. Ние трябва да гледаме интересите на нашата страна, от гледна точна на създаване на добросъседски отношения. Струва ми се, че сегашните управляващи в нашата съседка – Македония, доста изкусно използваха този спор, като казаха – ние изпълняваме критериите на Евросъюза, но Гърция ни пречи. Това беше повече за вътрешна употреба, тъй като населението в Македония, в огромно мнозинство, желае интеграцията. Аз много силно се съмнявам в това, че всъщност атаките към нас, към съседите, създават може би условия, особено от дейността на македонските медии, за тровенето на собственото си население. Защото македонският народ, както и да се самоопределя, в голямата си част е добре настроен към България.

Всички тези спорове се създават, за да се подтикне съмнение, напрежение и т.н. Последният пример, който аз давам, вече съвсем целенасочено, е реакцията спрямо конференцията, която направихме за Вапцаров, защото мантрата, която се лансира в нашата съседка, издиша.

Няма защо историците да се занимават с Вапцаров, който е писал на съвременен български език, в безброй документи се е вписвал, че той и цялото му семейството са българи, а сега да се определя всичко това като българска провокация, от гледна точка на това: българите убиха Вапцаров, а сега си го присвояват. Това са абсурдни неща; няма значение за какви идеи е рискувал живота си, а това, че се родил в Пиринска Македония. Тук трябва да погледнем малко по-сериозно на въпроса - защо е това отношение, защото в крайна сметка, нещата избиват и към територия.

Фокус: Продължавате ли да получавате сигнали за проблеми на хора с българско гражданство в Македония и какви са те?

Евгени Кирилов: Продължаваме да получаваме и продължаваме да ги поставяме доста остро, защото това също е един класически пример за неспазване на критериите за човешки права. Това не е вече битка за историята, а за нормални, стандарти, които в Европа са общоприети, и отношението към тези хора по подобен начин е немислимо. Аз на няколко пъти го поставям и официално, защото - няма лошо отношение към македонски граждани с второ сръбско, хърватско, немско, каквото и да е друго гражданство; защо е този неприязън към хора, които се определят като българи? Това вече е нарушение на европейски стандарти. Става дума за власти, които се ангажират да ги преследват, включително и съдебната власт, както вече имаме достатъчно случаи.

Фокус: С Вас сме водили подобни разговори в началото на годината, има ли промяна в така наречения „език на омразата” от тогава до днес?

Евгени Кирилов: Ако има промяна, тя е в посока на ескалация, тоест в негативна посока. При последния случай, за който говорихме, конференцията на Вапцаров: първични реакции и това стана на базата на официалната информационна агенция на Македония в Брюксел. Нещата не са толкова прости. Има и много други случаи, които се знаят от публиката ни, включително - този злощастен филм, който създадоха в държавен интерес, „Трето полувреме”.

Фокус: В последните дни стана ясно, че на македоно-българската граница при ГКПП Деве баир ще бъде поставен 65-метров пилон, най-високият на Балканите, с македонското знаме. Трябва ли това да го причислим към списъка на провокациите или?

Евгени Кирилов: Не мисля, че трябва да обръщаме чак такова внимание на подобни неща. Всеки иска внимание, всяка страна е в правото си да издига знамето си, включително, ако е прекалено високо, това изразява известни комплекси, но не би трябвало да обръщаме внимание на подобни неща. Виждал съм знамена на страни и извън ЕС, знамена на много по-високи равнища.