Pozor Ltd.

„Бягство от Кайро” /Cairo Exit, 2011; МФФ Мюнхен - награда за най-добър филм; МФФ Дубай - Официална селекция; МФФ Трайбека - Официална селекция/ е част от фокуса върху Кайро, включен в програмата на Sofia MENAR Film Festival. Потърсихме режисьора Хишам Исауи за едно откровено интервю, в което да сподели за личните си наблюдения върху отношенията между мюсюлмани и християни в Египет, за новата вълна в националното кино и за ситуацията в културните среди след Египетската ревюлюция.

Приемат ли се връзките между християни и мюсюлмани за нещо нормално във вашето общество?

Случва се често в Египет. Египет не е разделена страна, имам предвид, че не съществува такова нещо като отделена християнска махала и отделена мюсюлманска махала. Хората живеят заедно, споделят едни и същи проблеми, преживяват по един и същи начин хаоса на трафика в Кайро, бедността е сходна, както и всяко едно усилие. Така че съвсем естествено хората се влюбват едни в други. Младите хора не виждат различията докато обществото не ги информира за тях „О, спри се! Недей да обичаш този човек, защото той или тя е мюсюлманин или християнка.”

Много млади хора всъщност имат точно такива връзки, които обаче нямат бъдеще заради социалните премеждия, които ще срещнат от страна и на двете общности. Така че бих казал, че подобни връзки се случват често в големите градове, като Кайро или Александрия. Случваха се повече през 50-те и 60-те години и тогава не беше толкова голям проблем, колкото е днес.

Разрастването на радикалния ислям през 80-те и 90-те години превърнаха любовта между християни и мюсюлмани почти в табу. Случва се млади хора да имат сексуални и емоционални взаимоотношения тайно. Във висшите и средните социални класи, това е далеч по-прието. Предполагам, че това е свързано с икономическата ситуация и образованието. В днешно време обществото не е благосклонно към такива смесени емоционални връзки. Проблематично е да се оженят, да се сгодят, а също така и сексуалните взаимоотношения не се приемат.

Надявам се, че нещата ще се върнат към нормалното си състояние и обществото ще стане по-толерантно. Египет преминава през процес на оценяване и се опитва да определи собствената си идентичност, така че мисля, че е необходимо известно време. Накрая обаче Египет ще погледне назад към собствената си история и когато види, че в миналото това е било едно разнообразно, толерантно общество, надявам се да се върне към тези корени.

Тези отношения винаги ли са били свързани с проблеми и неразбирателства?

Наистина зависи от социалната класа. Например, в по-ниските класи и селските райони, това е голям проблем и може да доведе дори до насилие. В големите градове и висшите или средни класи, това не е проблем. Те са по-толерантни. Така че основно зависи от семейството и образованието му. В южните египетски територии и селските райони, тези смесени религиозни отношения винаги създават проблеми.

Как избрахте актьорите в „Бягство от Кайро”?

Основната актриса Марихан открихме най-трудно. Филмът е за Амал, така че тя е в центъра на историята. Трябваше да бъде млада, със свежо лице. Отне ни много време да я намерим. Правихме много прослушвания до един ден, в който я видях да влиза на прослушване и тогава разбрах „Това е лицето!”. Тя е наивна, млада и има този телесен език на улицата. Марихан, която изигра ролята на Амал, никога преди не е била пред камера. Това беше нейната първа роля в киното.

Промени ли се нещо в артистичната картина на Кайро след революцията?

Много неща се промениха в артистичните среди на Египет след революцията. Музиката е едно от нещата, които се промениха драстично и по много видим начин. Видима беше появата на независими музиканти. Нови, млади музиканти доминират на сцената днес. Ъндърграунд музиката беше игнорирана до голяма степен от стария режим – сега тя се появи на повърхността със страхотна сила.

За съжаление, производството на филми беше редуцирано през 2011г., заради големия удар, който икономиката понесе. Сега режисьорите се опитват да правят филми с по-малко пари и в резултат на това независимото кино си пробива път.

Все още обаче киноиндустрията страда от икономическите неволи след революцията. Много нови, млади писатели също се появиха на хоризонта – хора с различни гласове започват да се открояват. Мисля, че изкуството все още търси своето място в новия Египет. То все още се оформя с революционен глас. Има много предизвикателства като слабата икономика, опасностите на радикалния ислям, които също се засилват в следреволюционен Египет.

Радикални представители се намесват в културната среда, опитвайки се да цензурират филми, шоу-програми и да контролират актьорите и режисьорите. Все още съществуват предизвикателства и артистите се борят за свободата си, за правото да изразяват себе си и креативността си.

Мисля, че ще бъде дълъг път и ми е трудно да определя къде ще свърши той. В Египет винаги е имало силна интелектуална класа, способна да реагира на реалността в обществото. Този път виждаме нарастването на религиозна класа, която застрашава либералните гласове. Сблъсъкът между либералното и религиозното е истинско предизвикателство за арт-сцената.

Какво мислите за новите режисьори в Египет? Каква е посоката, в която Египетското кино се развива напоследък?

Съществуват много гласове във филмовата индустрия. Има нова вълна на независими режисьори, които все още търсят своето място на пазара. Голямо предизвикателство за тях е финансирането и в повечето случаи намират финансова подкрепа извън Египет.

Появиха се и няколко нови млади жени-режисьори, което е доста окуражително. Новото кино в Египет поема в посоката на разказ на личната история. Много режисьори пишат собствените си сценарии и използват подобрения метод на личната история.

Новото египетско кино ще се опита да бъде по-международно и ще се опита да докаже себе си на международния пазар. Египетското кино винаги е било локално и режисьорите винаги са виждали Залива като единствен пазар извън Египет. Но новата вълна режисьори разширяват хоризонта към Европа и Щатите. Опитват се да бъдат универсални и да се състезават на международния пазар.

Имате ли желание да режисирате филм, за който не вие сте написал сценария?

Да, имам желание да режисирам филм, който не аз съм написал. Просто трябва да намеря подходящия сценарий и писател.

От кои филми и режисьори черпите вдъхновение?

От много. За „Бягство от Кайро” основно се вдъхнових от италианския неореализъм, като Де Сика, Роселини и модерните реалисти, братята Дарден.

Като цяло моите любими режисьори са Мартин Скорсезе, Уонг Кар-уай, Антониони, братята Коен.

Какъв е следващият ви проект?

Работя върху филм, наречен „Завръщането”. В него за разказва за Юсеф, млад мъж, завръщащ се в Египет, след като много години е живял зад граница. Юсеф търси изгубената си майка, с която е загубил комуникация от дълго време.

Филмът е пътешествие през Египет, откриваме корените на Юсеф и откриваме Египет в същото време.